Елена Алексиева, „Свети Вълк“, издателство „Факел експрес“, 2018 г.

Яна Николова

Елена Алексиева е писател и драматург, автор на дванайсет книги и ако все още не сте запознати с творчеството ѝ, най-новият ѝ роман „Свети Вълк“ е добра отправна точка. Книгата получи Националната литературна награда за български роман на годината “13 века България” през май месец, а освен нея Елена Алексиева е и носител на литературната награда „Хеликон“ и на „Аскеер“ и „Икар“ за съвременна драматургия.

Историята се развива в продължение на точно една година и проследява странстванията на един особен човек. Пътешествията му започват в спрял посред нищото влак и превеждат читателя през трите части на романа, именувани съответно „Вечният град“, „Вечното село“ и „Свети Вълк“. Във вечния град, намиращ се в земните недра край град Перник, пътникът се натъква на нелегален рудник, в който учени-въглищари търсят допълнителен доход. Източника му споделят с немалко циганско население, живеещо в съседство. След среща с празнуващите сватба цигани, пътят отвежда странника във вечното село, което е застрашено да се превърне в старчески дом за луксозни старци. Вече осъществил се като свети Вълк в третата част на романа, пришълецът става свидетел на несполучливото раждане на една църква.

Книгата изобилства от персонажи със значещи имена като Страхил, който помага на библиотекарката Богиня в безстрашното ѝ дело, старши научният сътрудник Колимечков, който губи вяра в науката и се преражда като отец Митьо Байраков и много други. За разлика от тях главният герой остава без име през по-голямата част от романа, а вместо това е назован пътник, странник и пришълец в трите му части. С това сякаш той се отдалечава все повече от околните. Единствено в досега си с глухия работник, който му показва езика на небесните сфери, той получава званието помощник.

Едно от несъмнените постижения на романа е, че увлекателно и непринудено разкрива един колкото неправдоподобен, толкова и влудяващо реален облик на съвременна България. Една едновременно реална и нереална България, в която безпризорни деца бродят, възседнали дяволски коне, в която мъртвите са редовни посетители на селската библиотека, а извънземният разум е единственият възможен вид разум.