Гергана Дадова

Романът „Среднощно слънце“ от 2015 г. на норвежкия писател Ю Несбьо излезе през изминалата година на книжния пазар в България, в превод от норвежки на Ева Кънева. Несбьо пише трилъри и криминални романи, най-известен е с книгите си „Червеношийкта“, който е обявен за най-добрият норвежки криминален роман за всички времена, „Човекът-прилеп“, „Хлебарките“, „Прилепът“ и др. Има ножество награди за романите си, известен и обичан е не само в Норвегия, но и по света и дори попада в класацията на 20-те най-продавани автори в САЩ за 2009г.

От 2009г. насам Ю Несбьо става известен и сред българските читатели, благодарение на преводите от норвежки на Ева Кънева. Тя е най-младият преводач на скандинавска литература в света. Носител е на наградата, която се присъжда на всеки две години в Осло, за преводачи от норвежки. Запалена е по криминална литература, а книгите на Несбьо са предизвикателство – нуждаят се от справки както за норвежката култура, така и за религиите, следствените методи, съдебната медицина. Книгите са разнообразни и разкриват различни аспекти на мафията и наркобосовете в Норвегия. От друга страна, важни и разгърнати теми са тези за човешкият дух, любовта, религиозната принадлежност, принадлежността към дадена общност и като цяло взаимоотношенията между хората.

Именно от Осло е и Юлф. Романът разказва неговата история. Преплитат се темите за престъпниците, прекрачването на закона, но по-скоро в основата стоят безизходицата, отчаянието, родителската любов. Откроява се и ясното отношение на автора към здравеопазването в Норвегия, неговите слабости, примирението и безсилието на лекарите.

Романът е многопластов, прескача напред и назад във времето, но читателят не се обърва. Виждаме майсторският и чист изказ на преводача. Запазени са назованите реалии, наимнования на общности и местности, които не възпрепядстват читателя да се слее с норвежкия маниер и начин на живот, а напротив- спомагат именно за цялостното въздействие и автентичност на романа. Ева Кънева се явява умел медиатор между двете култури- българската и скандинавската. Действието се развива в малко селце, обитавано от затвореното лесидианско местно население. Юлф се опитва да се впише, да не бие на очи, да се скрие от хората, за които до скоро е работил и които ще го преследват, докато не видят трупа му. В обществото, в което попада, всички се познават, за това и несъмнено той привлича интересът им. Макар и на голямо разтояние от дома, бедите продължават да го застигат, а породилата се обич е нещото, което му помага да избяга и среднощното слънце да продължава да озарява живота му.