Боряна Братоева

Увод

Настоящата курсова работа има за цел да изложи накратко една важна за нашето литературно общество книга – „Ботуша в българската литературна мода” на Дария Карапеткова. И един бърз поглед върху това, как, веднъж посято, зрънцето интерес към руската литература само расте през годините, какви са тенденциите и как българинът се отнася и как възприема руската литература днес.

Изложение

Книгата на доц. Карапеткова „Ботуша в българската литературна мода” е ярък пример за това какво е преводаческа рецепция. Книгата проследява пътя на преводната италианска литература у нас от Освобождението до драматичната 1989 г. С оглед влиянието върху българската литературна и културна сред се разглеждат преводите на италианската литература и тяхната рецепция. В книгата можем да можем да видим следното: като за начало, самият превод и то не един, а няколко, ако разполагаме с тях, разбира се; съвременен анализ и сравнение на този превод; и не на последно място, обосновано защо един или друг превод е по-подходящ в конкретен случай – било близост до оригинала или до контекста. Това само по себе си се преплита с друга важна за нас, преводачите, книга на доц. Карапеткова „За превода”. Не трябва да забравяме, че преводът, бидейки едно цяло, е съвкупност от много фактори. Върху него влияят не само уменията и знанията на преводача, но и неговите личностни качества. И именно затова книгата „Ботуша в българската литературно мода” е ценна – от една страна, предоставя няколко превода и дава ясна критика. От друга страна, хвърля светлина върху рецепцията на италианската литература у нас и нейния път от Освобождението до 1989 г. Един многопластов труд, който ще е от полза не само на нас, преводачите.

И това от своя страна ме кара да се опитам да проследя пътя и рецепцията на руската литература в България. Както вече стана ясно, когато говорим за чужда литература у нас не трябва да забравяме, че в повечето случаи това е рецепция на превода, а не на оригинала в пълната му мощ и красота. Литературната рецепция е основното средство, чрез което се осмисля историята на руската литература в България. Самата среща с нея е проблем на литературната рецепция. През годините този въпрос е стоял много остро както за българисти, така и за русисти, и благодарение на общи усилия на практика придобива известност.[1]

Едни от първите носители на руската литература в България са руските писатели-емигранти, като до голяма степен се влияят на развитието ѝ в социокултурен контекст. Изучаването на рецепцията на руската литература, особено в периода от 20-те – 40-те години на XX век., превръща тази задача почти в обществено-политическа, а не само в литературно-историческа. То се превръща в скучен монолог, с цел да се докаже превъзходството на социалистическата политическа и идеологическа система. При тълкуване на българо-руската литературна връзка след 1944 г. обичайната липса на критичност разделя темата на по-малки, псевдонаучност и публицистика, обхванати от идеологически разсъждения и изкуствена емоционалност. Ражда се своеобразен „протокол за четене“, който неизбежно изкривява понятието на межлитературното влияние.[2]

И както може да се убедим, през по-голямата част от XX в. тълкуването на руската литература е прекалено идеологизирано. Промените започват едва през 90-те години на XX — първите десетилетия на XXI в. Привличат се много нови, забранени дотогава литературни материали.[3]

Днес преподаването на руски език е драстично намаляло спрямо това преди 30-40 години. Часовете по руска литература в училище са много малко, а на места и дори отсъстват, и въпреки това има хора, които успяват да разпалят интереса към руската литература и да го държат буден. В много от руските класически произведения човек може да намери себе си, да отговори на отдавна вълнуващи го въпроси и дори да намери смисъла на живота. Руската класическа литература е дълбоко пронизана от философията на Лев Толстой и Фьодор Достоевски, а сребърният век поставя началото на нещо ново и леко – новата руска поезия.

Самият Пастернак ги сравнява с „бележка за човечеството”, в която всяко поколение добавя свои „особености и характерни черти”. Но за да може едно произведение да „говори”, да е живо, то трябва да намира отклик у читателя, а не да се възприема като нещо водено насила. Възприятието на класиката като молба на културата и нравствеността за нещо, по което трябва да се строи живия живот – друг уклон, който също от своя страна ще нанесе голям ущърб, тъй като изкуството не може да се разглежда като праобраз на действителността.[4]

Съвременният руски анекдот твърди, че класиката е това, което вече сме се научили да имитираме. Във всички културни периоди най-често желанието за имитация е свързано с идеята за стойност, смисъл и уместност. Хораций определя класиката чрез нейната релевантност: ако произведение на изкуството остане актуално след един век, можем да го класифицираме като класика. Но ние нямаме век, с който да се разпореждаме, затова трябва да представим ценността, значимостта и актуалността на руската литература днес.[5]

Изводи

Въпреки спорното днес отношение към Русия, в България продължава да се чете руска литература. Разбира се, търсенето не е толкова високо, колкото съответната литература на другите западни езици, но и тя има своята публика. И разбира се, с времето вкусовете на масовия читател се променят. Днес се търсят повече романи в такива жанрове като фантастика, детектив, фентъзи и чиклит. Няма значение от какво е предизвикан интереса – сериал, изучаване на езика или роднини с руска жилка – важното е, че го има и човек разполага с много нови светове за изследване. Но едно ще си остане неизменно, а именно популярността на руските класици от XIX и ХХ век – тя никога няма да угасне, само ще расте с нова сила.

Библиография

1. Карапеткова, Д. Ботуша в българската литературна мода. София: Сиела, 2012.
2. Костова-Панайотова, М. „Русская литература в Болгарии после 1989 г. Проблемы преподавания и перевода” В: Русский язык и культура в зеркале перевода. 2018. № 1. С. 597-603.
3. Манолакев, Х. „Русская эмиграция и рецепция русской литературы в Болгарии” В : Болгария и Россия (XVIII-XXI вв.): Стереотипы: возникновение, бытование, разрушение. Москва, 2019. С. 227-236.

---

[1] Манолакев, Х. „Русская эмиграция и рецепция русской литературы в Болгарии”.

[2] Пак там.

[3]Манолакев, Х. „Русская эмиграция и рецепция русской литературы в Болгарии”.

[4]Костова-Панайотова, М. „Русская литература в Болгарии после 1989 г. Проблемы преподавания и перевода”.

[5]Костова-Панайотова, М. „Русская литература в Болгарии после 1989 г. Проблемы преподавания и перевода”. v��¾a