Рецепция на книгата „Ботуша в българската литературна мода” (Дария Карапеткова) и преводите на гръцкоезични творби в България от 1878 г. до нашите дни

 

Елени Бенарди, Атина                                                          

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Изложение

Изводи

Библиография

Чуждоезична библиография

 

 

Увод

Книга на Дария Карапеткова „Ботуша в българската литературна мода” е изследване, на което е включила рецепцията на италианската литература от Освобождението на България до 1989 г.

В книгата са представени преводаческите усилия на италианска литература от българските професионални преводачи, като Константин Величков, Фани Попова – Мутафова, Кирил Христов, Иван Иванов и др. Техните преводи са анализирани внимателно по литературен начин. През цялата книга откъсите от преводи и оригинални текстове помогнат много читателят да оцени възможностите на преводача и стилистичният, лексикалният, формалният и ритмичният характер на оригинала при предаването на български. Преводите винаги се съпътстват с критическата рецепция и критиката на превода във времето на появата им. Структуране на книгата е парадигматично и по този начин читателят може да разглежда и да задълбочава своите знание по темата на италианските преводи и рецепцията на италианската литература от Освобождението на България до 1989 г.

В тази курсова работа ще се занимаваме с книгата на Дария Карапеткова „Ботуша в българската литературна мода”, и по-конкретно с основни идеи на книгата, рецепцията, критиката на превода и с други теми, които се свързват с превода. На втората част на курсова работа ще представяме и ще анализираме част от преводите на гръцкоезични творби, няколко от тези са на Казандзакис и Кавафис, в България от 1878 г. до нашите дни.

 

Изложение

• Първа част

В книгата на Дария Карапеткова „Ботуша в българската литературна мода“ се представляват важни български преводачи на италиански автори и различните аспекти в италиано-българското литературно пространство.

Чрез тези преводи може читателят да разглежда и да се запознае със преводаческите стратегии, с тъмни и непреводими места от изходните текстове, с казуси и проблематични пасажи. В италианските художествени текстове са уточняват и  метаморфозите на техните последователни преводи на български. Това, което прави книгата толкова съблазнителна за читателя, е добавени коментари и критическият поглед от автора Дария Карапеткова. Книгата се състои от тринадесетте есета, които интерпретират обсъжданите художествени творби и критическата рецепция, свързана с появата им. Дополнително са уточнени и настъпващите промени в българския език, неговите моди и модни тенденции.

Оценявайки конкретната книга като рецепция на италианската литература в българскоезични превода , трябва да разгледаме термина „рецепция”. Като виждаме и на книгата на Дария Карапеткова, рецепцията на чужди произведения стана обикновено предмет на изследване. Родната литература до голяма степен се развива под влияние на преводи. Това се случва, тъй като около преводите се развива и критика на превода и по такъв начин могат да се открият повече литературни аспекти на превода.

Критиката на превода е много важен елемент за рецепция и затова Дария Карапеткова е започнала книгата ѝ с преводи на Данте Алигиери, които бяха ад за преводачите и рай за критиците. Проблеми на рецепцията се разискват от критиката. Даден пример е превода на Дантевия „Ад” от Константин Величков, който става най-коментариният, най-оспорваният и най-защитаваният от критиката. Големият критик на Величков беше Стефан Попвасилев. Критиката може да влияе по големия степен рецепция, тъй като анализира различни аспекти на превода.

Рецепционистиката, полето на рецепционните изследвания, обозначава определен наглед към литературната творба, който държи на фокус читателя, читателската среда или четенето като процес. Се фокусира върху читателя, тоест анализира се едно литературно произведение, като акцентът е върху предполагания от него читател, неговия личен литературен опит. Важно е да се има предвид, че става дума именно за наглед, за определена оптика, а не толкова за теория или методология. В нашето време литературна рецепция е много важна, защото тя е заела такова предно място сред днешните концептуализации на литературата. Обект на рецепционен интерес, между другото, са музикални произведения, картини и скулптури.

Книгата на Дария Карапеткова се занимава специално с преводи на големи италиански писатели, като Микеланджело, Умберто Еко и Габриеле д’Анунцио. Чрез преводите, читателят може да разгледа каква е връзка между превод и идеология, между рецепция и култура и какво е отражението им върху общество. Култура от своя страна е бившата политика на литературата, в качеството ѝ на комуникативна система. Рецепция е другото име на културата. Двете понятия са тъждествени. Рецепцията е културата.

 

• Втора част

На този част се занимаваме с преводите на гръцкоезични творби, особено на тези на Кавафис и Казандзакис, в България от 1878 г. до нашите дни. Преведена поезия е по-полулярна от прозата – поне до 1980 г. – и антологии на отделни издания. Най-важното за превод на гръцка литература е било създаването на катедри по новогръцки език и литература в чужбина. Яннис Рицос е най-превежданият съвремен гръцки поет после Константинос Кавафис. Казандзакис и Кавафис са най-популярните гръцки писатели в чужбина.

България има дълга традиция в превода на гръцка литература. Кавафис е един от любимите гръцки поети на българския народ. Той също е най-превежданият и най-четеният в България. Всички преводи на творчество му са направени от ориганли гръцки версии. Приемането на произведения на Кавафис на българската территория е свързано с Стефан Гечев (1911-2000 г.), преводача и поета. Казандзакис има първото място на превеждане на проза. Следват Георгиос Сеферис, Яннис Рицос и Одиссеас Елитис. Няколко произведения на Менелаос Лудемис все още са публикувани, а също така са преведени романи на авторите, които пишат за изгубената родина. Гръцката проза и поезия са преведени по големия степен в България, особено през периода 1960-1990 г., но също и след промени на държавата от 1989 г.

По повод на 100 години от раждането на Кавафис, през 1963 г., започва превода на Кавафис от тогава най-голямото държавно издателство „Народна култура“. На 2013 г. , 150 години от раждането му и 80 години от смъртта му, на годината на Кавафис се появи ново издание на Кавафис, преведено от Коста Марица. На шест книги преводачът представя, следвайки хронологичния ред, историческите, философските и еротичните стихове на александриния поет.

Присъствието на произведения на Казанджакис на български език е свързано с преводача Георги Куфов (1923-2003 г.). В неговата преводаческа дейност се включва и произведения на К. Варналис, Емм. Ройди, Д. Сотириу, М. Лудемис, М. Меркури и много други.

Интерес се проявява в България и към най-новата гръцка литература. След политическите промени през 1989 г. и след промяна за интереса в четене  на произведенията, интересът към съвременната гръцка литература се възражда. От 2000 г. се появяват много гръцки писатели и поети. Можем да споменем И. Каристиани, Д. Калокири, М. Карапану, Р. Галанаки, Т. Валтинос, но и театрални писатели като П. Матеси, В. Зиога, или в самостоятелно публикуване или в публикации, или като гост на катедрите по новогръцки език и литература. Здравка Михайлова е между най-важните преводачи на съвременна гръцка литература. През последните почти 20 години Яна Букова е допринесла с превода на гръцка поезия на български. Значително място има и Ирена Алексиева за превода на кипърска литература на български.

 

Изводи

   Приемането на чуждезична литература, преведена в страните на нейното приемане, зависи от много фактори, като интересът на народа към тази литература, критика на превода, но и самите преводачи.

В книгата „Ботуша в българската литературна мода” на Дария Карапеткова наблюдаваме влиянието на преводите на италианска литература в България от Освобождението до 1989 г. Чрез примери на тези преводи, важни произведения на италианска литература и съдействието на критици и иследователи на конкретните автори и преводачи, Дария Карапеткова отразява мястото на италианска литература в българското общество и нейното въздействие. За гръцката литература, тя има голямо влияние върху българския народ през годините, както наблюдаваме от преводите на произведения на Казандзакис и Кавафис, но и от преводи на съвременна гръцка литература от известни преводачи като Здравка Михайлова и Яна Букова. Отрицателен елемент, който се среща в гръцката литература през последните години, е че гръцка литература се превежда, но не се чете.

 

Библиография

 

Калинова, Мария. [Дария Карапеткова] Преводаческите одисеи около Ботуша. // Литературен вестник.

<https://litvestnik.wordpress.com/прочетено-днес/мария-калинова-дария-карапеткова/>

 

Рецептивна естетика. // Уикипедия.

<https://bg.wikipedia.org/Рецептивна_естетика>

 

Теория и критика на превода. // Специализиран портал liternet.

<https://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/prevod.htm>

 

Трендафилов, Владимир. Рецепция и литературознание: общи положения. // Littera et Lingua, 2014.

<https://naum.slav.uni-sofia.bg/en/lilijournal/2014/11/3/trendafilovv>

 

Янакиева, Миряна. Преводът като нещо повече от превод. // Литературен вестник, 24 юли 2013.

<https://litvestnik.wordpress.com/2013/07/24/преводът-като-нещо-повече-от-превод/>

 

 

Чуждоезична  библиография

 

Κουζέλη, Λαμπρινή. Μεταφράζονται αλλά δεν διαβάζονται. // Το Βήμα, 7 Σεπτεμβρίου 2013.

<https://www.tovima.gr/2013/09/07/books-ideas/metafrazontai-alla-den-diabazontai/>

 

Ο Καβάφης από τους αγαπημένους Έλληνες ποιητές στη Βουλγαρία. // news.gr, 19 Μαρτίου 2014.

<https://www.news.gr/ellada/kalh-eidhsh/article/135626/o-kavafhs-apo-toys-agaphmenoys-ellhnes-poihtes-sth.html>

 

Σολωμού, Αιμίλιος. ΦΑΚΕΛΟΣ: Η ελληνική λογοτεχνία στο εξωτερικό: Η Zdravka Mihaylova για την ελληνική λογοτεχνία στη Βουλγαρία. // literature, 27 Μαίου 2018

<https://www.literature.gr/i-zdravka-mihaylova-gia-tin-elliniki-logotechnia-sti-voylgaria/>