Рецепция на „Зайчето Питър“ от Биатрикс Потър – едновековно пътешествие из българския превод за деца
автор: Ива Тодорова
„Зайчето Питър“ от Биатрикс Потър – емблематична илюстрирана книга, превърнала се в класика; любима част от детството на няколко български поколения от втората половина на XX век насам. Вероятно подобно описание изчерпва по-общата представа на мнозинството от нас за произведението на английската писателка и художничка. И с това може би се затваря страницата на по-нататъшни и по-задълбочени коментари или обсъждания – ако не толкова по повод на английския оригинал, то поне на присъствието и развитието ѝ през преводите ѝ на български. Статутът на „класика“ и на безспорно едно от съкровищата в литературата за деца сякаш прави книгата или недосегаема, или недостатъчно провокативна за такъв тип поглед. И все пак понякога именно обектите, които наглед не обещават изненади, се оказват хранилище на находки.
Когато се появява на бял свят през 1902 г., „Зайчето Питър“, дебютната книга на Биатрикс Потър, вече е получила отказ от шест издателства в Англия, но противно на очакванията, твърде скоро самопубликуваната творба разпродава скромния си тираж. Това убеждава младия издател Норман Уорн да върне думите си назад и да предложи договор на обещаващата авторка, с която осъществяват поредица от многохилядни тиражи. Така започва златната история на „Зайчето Питър“, което всъщност е направило първия си скок скришом от света, в едно писмо с рисунки до болно дете, син на гувернантката на Потър . До днес в Англия изданието никога не е било изчерпвано, а продажбите му в световен мащаб възлизат на над 40 млн. екземпляра.
Знаковата книжка е последвана от още 24 приказки с приключения на животни и илюстрации в неповторимия стил на Потър, които, начело със „Зайчето Питър“, са превеждани на редица езици, поставят се на сцена и имат многобройни екранизации . Самата авторка има голям принос за популяризирането на героите си – през 1903 г. създава и патентова кукла на едноименния герой на дебютната си книга, последван от поредица продукти с образите на животните, населяващи приказките ѝ . За началото на XX век това е забележителна проява на новаторско мислене, и то не само търговски ангажирано, но и с фокус върху читателя. На него – на читателя – са предоставени плеяда от възможности да „чете“ приказката – не само в конвенционалния ѝ книжен вид, но и на сцената, и на екрана, и през разнообразието от тематични предмети. Тъкмо към тази така важна фигура на читателя е насочена и рецептивната теория.