Гълъбина Захариева           

 

Едва ли роденият през 1960 г. Ерик-Еманюел Шмит, в семейство на учители по физкултура, е предполагал, че през XXI век ще бъде сред 15-те най-четени автори в света, а тиражите само в родната му страна Франция, ще достигнат половин милион (Янева 2005). Комбинацията между разбираем език и силни сюжетни линии, засягащи различните религии и вярата изобщо като чисто човешко качество, любовта, Фройд, Дидро, Моцарт, Бетовен, омразата, насилието в съвременния свят и отговорността за него, довеждат до това, че в настоящия момент голяма част от романите и пиесите му са преведени на 45 езика в над 50 страни. (Вж. Éric-Emmanuel Schmitt). Френско-белгийският писател, драматург, философ и актьор е носител на множество награди, най-престижните от които са: три награди за театър „Нощта на Молиер“, награда „Гонкур“ през 2010 г., за театър на Френската академия и още много други. От 2012 г. Шмит е академик (стол № 33) в Кралската академия за френски език и литература на Белгия, а от 2017 г. вече е и член на журито на наградите „Гонкур“. (Големинова 2017)

Успехът му не закъснява и в България. Само за периода 2000-2018 г. са преведени цели 23 негови книги, а на театралната ни сцена се поставят 11 от пиесите му. Правата му за издаване в България държи издателството „Леге Артис“. То е известно на пазара с некомерсиалния си подбор на автори, а сферите, в които съсредоточава дейността си са  хуманитарните науки – психология, психоанализа, философия, но и художествена и автобиографична проза. От Шмит то издава „четири от най-известните му сборници с разкази, два тома с театрални пиеси, няколко емблематични романа и поредицата с малки книги „Кръговрат на незримото“ (Хиткова 2018). През 2017 г. издателство „Ера“ също успява да си извоюва едно от неговите заглавия – „Човекът, който виждаше отвъд лицата“. За разлика от „Леге Артис“, което би могло да бъде определено като „бутиково“ издателство, „Ера“ не си налага ограничения от гледна точка на автори и жанрове. Издава художествена литература, исторически и документални романи, бизнес и популярна психология, книги за деца и др.

Да се говори просто и достъпно за сложните въпроси е способност, която малко автори притежават. Ерик-Еманюел Шмит е именно такъв автор. Въпреки философското му образование и сериозните теми, които обхваща в творбите си, изказът му се запазва ясен и лесносмилаем. Подтекстът се гради предимно в хода на повествованието, а не толкова чрез стилистиката. До това заключение би ни довел дори един бегъл поглед над превода на заглавията на български език, които повтарят дословно френските. Една от най-отдадените му преводачки, Зорница Китинска, го потвърждава, казвайки в една радио-емисия на БНР, че езикът му е достъпен дори и за най-незапознатите читатели (Големинова 2017). Когато през 2016 г. в едно интервю, дадено пред Би Ти Ви по повод премиерата на пиесата му „Посетителят“ в „Сълза и смях“, е запитан как се чувства, когато гледа собственото си творчество на чужд език, самият той споделя: „Обикновено преводът следва ритъма на френския език и не ми е сложно да разбирам какво се говори“ (Преди обед 2016).

Неговите български преводачи са Райна Стефанова, Зорница Китинска, Светла Лекарска и Гриша Атанасов за прозата му, а на Снежина Русинова-Здравкова  дължим преводите на пиесите му. Райна Стефанова първа запознава българската публика с Шмит, когато през 2000 г. излиза романът „Евангелие според Пилат“ в неин превод. Тя е преводач с голям опит от френски и испански език и работи предимно в сферата на научната фантастика. Нейно дело са част от преводите на Пиер Бул („Планетата на маймуните“), Робер Мерл, Жорж Сименон и др. Превежда само още една книга от Шмит – „Нощта на огъня“ (2017), но особено значима, тъй като в нея той разказва за мистичното си преживяване в Сахара, което, по негови думи, го превръща освен от атеист във вярващ, но и в писател.

По-голямата част от преводите на Шмит на български език са направени от Зорница Китинска. Общият им брой до момента е 19, като включват: 6 от 8-те романа от цикъла на религиозна тематика „Кръговрат на незримото“ („Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“, „Миларепа“ и др.); 4 сборника с негови разкази, сред които „Мечтателката от Остенде“ (2008) и „Одет Тулмонд и други истории“ (2008), а също и други романи като „Одисей from Багдад“ (2010), който по нейни думи е единственият на актуална тема, засягаща бежанската криза, докато в останалите му книги, действието се развива в неконкретно време. Преводаческата ѝ дейност е в областта на хуманитарната и художествената литература, а други преведени автори от нея са: Ромен Гари, Жан Бодрияр, Пиер Буржад, Борис Виан, Жак Атали, Антони Казас Рос, Андрей Mакин, Андре Букурещлиев, Пиер Льометр и др.

Светла Лекарска е друг преводач, поставил името си под една от творбите на Шмит. Тя прави превода на романа „Любовен еликсир“, излязъл през 2015 г. от издателство „Леге Артис“. Тя е превела още няколко от романите на френскоезичната белгийска писателка Амели Нотомб.

Единствената книга на Шмит, която не е излиза от издателство „Леге Артис“, а от „Ера“ – „Човекът, който виждаше отвъд лицата“ (2017), е дело на преводача и журналист Гриша Атанасов. Той превежда научна и художествена литература от руски, френски и английски език. Сред преведените от него автори са: Роджър Фидлър, Иън Бурума, Ан-Мари Тиес и др.

Когато говорим за театралните пиеси на Шмит, е редно да споменем и името на Снежина Русинова-Здравкова. Именно тя превежда всички негови пиеси, поставяни в България и се налага „като изявен театрален преводач през 1997 г. с превода на пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик-Еманюел Шмит, поставена и дълги години играна на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Други превеждани автори от нея са: Ясмина Реза, Франсис Вебер, Жан Ануй и др.

Що се отнася до критическата рецепция на Ерик-Еманюел Шмит в България, отзивите в периодичния печат традиционно се запазват силно положителни. В брой 8 от 2005 г. на списание „Култура“ излиза статия, озаглавена „Кръговратът на човеколюбието“ (2005). (Попова 2005) Тя засяга замисления като трилогия, но значително разраснала се, „Кръговратът на незримото“. Трите романа – „Миларепа“, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ и „Оскар и розовата дама“, представят най-светлите страни на някои от водещите религии като будизъм, суфизъм и католицизъм. Централните теми в тях са тези за любовта, вярата, правото на самоидентификация и духовното израстване, независимо от възрастта.

През 2008 г. Шмит се появява в друга статия на същото списание под заглавието „Моцарт на Ерик-Еманюел Шмит“ (Иванова 2008), чието подзаглавие е „Чувате ли музика наум? Тогава това е вашата книга“. В романа от 2007 г. „Моят живот с Моцарт“ основна става музиката, която спасява от отчаянието и осмисля живота.

Като че ли след 2010 г., може би и заради възникването на все повече и повече електронни медии, интересът към Шмит нараства, а творчеството му рядко остава подминато от коментар. Една по-контрастна критика над „Кръговратът на незримото“ намираме в ревю от 2010 г. в книжния блог „Книголандия“. Авторът, Христо Блажев, пише: „Цялата поредичка е имала страхотен замисъл, но в сегашният си вид е само една съсипана идея, за съжаление. Прозата на Шмит е увлекателна и кратка, но всичко останало ѝ липсва…“ (Блажев 2010). Всеобщото мнение, че прозата на Шмит е увлекателна, преобладава, а за други обаче краткият ѝ обем не е недостатък. В статия от 2012 г. за „Тру Стори БГ“, озаглавена „Очарователният Ерик-Еманюел Шмит“, Петя Бързилска пише: „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“ не отстъпва на най-силните книги на Ерик-Еманюел Шмит. Тя се чете на един дъх не само защото действието се развива в 101 страници. Писателят плавно успява да те потопи във вселената на съвременен, но и на древен Китай […] той е препълнен с личности и техните богати истории.“ (Бързилска 2015) В същата година излиза статия и в медията „Клуб 50+“ за романа му „Жената с огледалото“. Тя отново е силно положителна и подтиква читателя да надникне в „необикновените истории на три забележителни жени в три различни епохи“ (Петкова 2012).

За 2017 г. намираме две ревюта за книгата „Любовен еликсир“. Първото е в „Лира“, където Венцислав Костадинов се изказва отново изключително ласкаво за автора: „Насладата от това четиво се крие в изключителната лекота на автора да сътворява пластове смисъл и проницателност в съжденията на героите си относно подвласността и свободата в любовта и опознаването на нейната необятност“. (Костадинов 2015) Второто ревю намираме в популярната медия „Аз чета“, където обаче се натъкваме на други съществени връзки, с които е добре читателят да е запознат преди да разлисти книгата, а именно: „препратките към операта „Любовен еликсир“, любовта на „Тристан и Изолда“ и романа „Опасни връзки“ на Шарл дьо Лакло“. (Колева 2015)

През 2017 г. статиите се умножават, а „Аз чета“ произвежда цели две статии – една за началото и една за края на година. Първата отново е в сферата на ревютата и под прицел има „Сумистът, който не можеше да надебелее“ (Кирчева 2017), влязла година по-рано в българските книжарници. Друга статия, посветена на същата книга, намираме и в „Книголандия“, под заглавието „Теглото на тялото, теглото на живота“, но този път далеч по-положителна от предходната.  Втората статия посветена на Шмит в „Аз чета“ този път не се съсредоточава върху конкретна част от творчеството му, а върху цялостната личност на автора, определен като „творец с безброй лица“ (Денева 2017). Същата година Емилия Попова пише в „Литературен коктейл“ за „Папагалите от площад Арецо“: „Очарователен и елегантен е стилът на писателя. Езикът му е богат. Не ми развалиха удоволствието дори редицата /наистина несъществени/ неточности в изданието“. (Попова 2017) Излиза статия и в популярната медия „GoGuide“ в рубриката им „Литературен петък“ (Калчева 2017), относно един от последните романи на Шмит – „Когато бях произведение на изкуството“.

В онлайн медията „ПодМоста“, в статията озаглавена „Авторът, който виждаше отвъд лицата“ от 2018 г., Ивана Хиткова прави кратък обзор на някои от романите на Шмит, а за самия него пише: „Шмит си заслужава да се чете, не да се разказва […] Казват за него, че има много прозвища и лица. Но най-яркото е лицето на истината […] човек, който познава и обича всички хора. Човек, който вярва и ни кара да вярваме в съществуването на доброто“. (Хиткова 2018) Така стигаме до статия, посветена на последния роман на Шмит, излязъл на българския пазар същата година – „(Не)възможният Адолф“. В портала за култура научаваме и какво да очакваме в бъдеще от Шмит и кои ще бъдат новите му преводачи: „В непосредствено бъдеще очакваме още две великолепни произведения на любимия автор – сборникът разкази „Отмъщението на прошката“ в превод на Красимир Кавалджиев и „Госпожа Пилинска и тайната на Шопен“, номинирана за Европейската награда за литература 2018 г., в превод на Петър Герджиков“ (IMPRESSIO 2018).

Театралната рецепция на Ерик-Еманюел Шмит в България заема най-голямо място, вероятно, тъй като пиесите му отдавна са неотменна част от репертоара на множество театри. Поставяни са 11 от пиесите му, като най-известни сред тях са: моноспектакълът „Кики ван Бетовен“ (Вж. Кацарова 2014)  с режисьор Георги Дюлгеров и актрисата Меглена Караламбова в главната роля; „Развратникът“ от проф. Здравко Митков (Калинкова 2000), а след това и от Красимир Спасов (Николова 2003) и Стоян Радев; „Енигматични вариации“ от проф. Христо Христов (Питерс 2001); „Хотел между тоя и оня свят“ отново от проф. Здравко Митков (Чернев 2000) и по-късно Александър Беровски; „Оскар и розовата дама“ от проф. Атанас Атанасов (Стрелкова-Дянкова 2005) и в друга вариация – от Йордан Славейков (Тошева 2007); моноспектакълът „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ (Вж. НТ „Иван Вазов“ 2018/2019) от Снежина Танковска с Мариус Донкин в главната роля; „Посетителят“ от Александър Чобанов (Андреева 2016); и „Тектоника на чувствата“ от Недяло Делчев (Агенция „Монитор“ 2017).

В София пиесите на Шмит са играни в Народен театър „Иван Вазов“, Театър „199“, Драматичен театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“ и „Сълза и смях“. Извън столицата ги откриваме още в драматичните театри във Варна, Враца, Пловдив, Велико Търново, Сливен, Ямбол, Русе и Перник.

„Господин Ибрахим и цветята на Корана“ е една от най-обичаните постановки на известния драматург, а през 2015 г. отбелязва 10 години на българската сцена и вече е играна цели 150 пъти (Вести 2015). Друга често споменавана пиеса е „Хотел между тоя и оня свят“. В списание „Култура“ излизат две статии за нея в периода 2000-2003 г., като интересното тук е, че мненията в тях са полярно противоположни. Ако в тази от 2000 г. (Чернев 2000), поставена в Пловдивския драматичен театър насърчава зрителя и съзира в недостатъците ѝ известна ефектност, то статията от 2003 г. я описва като „лишен от въображение, от динамика, от всякакво чувство за хумор, той оставя впечатлението, че му липсва най-важното, онова, което „тюрбанестият“ (Веселин Ранков) дарява – сърце“, след което констатира, че „в представленията на Здравко Митков отпреди десетина години сякаш имаше повече амбиция, воля за търсене на собствена сценична образност. Какво се случи междувременно, та виждаме скучни илюстрации, „раздвижени постановки“ на текста.“ (Дечева 2003) Въпреки това пиесата продължава пътя си и по други български сцени. От 2013 г. вече е част от репертоара на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново с режисьор Александър Беровски (Димитрова 2013), а през 2018 г. се състои и премиерата ѝ в Общинския драматичен театър „Невена Коканова“ в град Дупница с режисьор Валентин Балабанов (Камертон 2018). С премиерният спектакъл „Тектоника на чувствата“ откриват есенния сезон през 2017 г. в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, а гост-актьори са: Стефка Янорова, Стефан Вълдобрев и Пламена Гетова (Dnes.co.uk+ 2017). А в началото на тази година (2019) режисьорът Стоян Радев поставия? премиера на пиесата „Развратникът“ в театър „София“ (БТА 2019). В нея взима участие и самият директор на театъра – Ириней Константинов.

През 2010 г. Ерик-Еманюел Шмит за пръв път пристига в България, а поводът е Световният форум на изкуството „Под зведите във Варна“ (Словеса 2010), а преди самото гостуване Алианс франсез-Варна в сътрудничество с Френския институт-София организират четене на част от най-известните му текстове (Агенция „Фокус“ 2010). Така в 19-ото издание на Международния франкофонски фестивал за ученически театър, Шмит отново е поставен на варненската сцена с пиесата „Развратникът“, но този път от ученици (Градското списание  2012).

Второто посещение на Шмит в България е свързано с премиерата на пиесата „Посетителят“ в столичния театър „Сълза и смях“ от режисьора Александър Чобанов (Андреева 2016). По време на престоря му се е срещнал и с новия директор на Народен театър „Иван Вазов“, Мариус Донкин, с когото са обсъждали идея за съвместен проект (Площад „Славейков“ 2016).

Съществува и известна читателска рецепция на творчеството на Шмит, но нея ще маркираме значително по-слабо. Във форума на „Читанка“ попадаме на следното мнение за автора: „Един автор, който ме грабна с лекото перо и проникновени съждения… Мигновената асоциация, която направих при прочита на първата му творба – „Оскар и розовата дама“ бе близнак на „Малкия принц“ на Екзюпери“ (Вж. Форум „Читанка“ 2011-2012). И той наистина напомня на „Малкия принц“ в известни измерения, що се отнася до персонажа на детето в романите му, което в кратък период успява да съзре дотолкова физически и духовно, че накрая се превръща в малък учител-мъдрец. Друг коментар по отношение творчеството на Шмит, намираме в „Хобикафе“, а темата е озаглавена „Книгите, които не ни оставят да заспим“. Една от коментиращите пише: „Някои казват, че Шмит е „женски“ писател. Не съм съгласна. Това, че често главните му герои са жени, не определя ориентацията му към публиката. В „Оскар и розовата дама“ героят му е дете, но книгата изобщо не е детска“ (Hobbykafe 2012-2014). И да, наистина, Шмит пише на равни порции за жени и деца, без романите му да са присъщи на женската или детска литература.

Дотук бихме могли да кажем, че Ерик-Еманюел Шмит е любим както на преводачите, заради лекия си, но същевременно прозорлив стил на писане, така и на критиката с разнообразните си сюжети и невъобразима си продуктивност и не на последно място – на читателите си из цял в свят, способен винаги да ги изненада. Грабва с достоверните си и човешки сюжети, и напомня, че същинският извор на мъдростта е по детски простата човешка душа.

 

Източници[1]

 

Dnes.co.uk+ 2017: С премиера по Ерик-Еманюел Шмит откриват Есенния театрален салон в Сливен. // Dnes.co.uk+. 12.09.2017. <http://www.dnes.co.uk/381016/s-premiera-po-erik-emanyuel-shmit-otkrivat-esenniya-teatralen-salon-v-sliven/>

Éric-Emmanuel Schmitt: Éric-Emmanuel Schmitt // fr.wikipedia.org < https://fr.wikipedia.org/wiki/%C3%89ric-Emmanuel_Schmitt> (последен достъп 19.02.2019)

Hobbykafe 2012-2014: Книгите, които не ни оставят да заспим. // Форум HobbyKafe.com. <https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?t=3468&fbclid=IwAR2tpFtUZ5-aG47fRuTH8NyzXykpxDIBEOfIXUFgouWE38wcFCJ-Q4HqeFk>

IMPRESSIO 2018: „(Не)възможният Адолф“ от Ерик-Еманюел Шмит излиза на български. // IMPRESSIO. 17.11.2018. < https://impressio.dir.bg/bukvi/kakvo-shteshe-da-se-sluchi-ako-hitler-beshe-stanal-hudozhnik >

Агенция „Монитор“ 2017: Агенция „Монитор“: Стефка Янорова и Вълдобрев с премиера в „Сълза и смях“. // Monitor.bg. 21.11.2017. <https://www.monitor.bg/bg/a/view/2628-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%BA%D0%B0-%D0%AF%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B2-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%A1%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%85#lg=1&slide=0>

Агенция „Фокус“ 2010: Представят творчеството на Ерик-Еманюел Шмит. // Varna24.bg.  24.06.2010. <https://www.varna24.bg/novini/interesno/Predstavyat-tvorchestvoto-na-Erik-Emanyuel-Shmit-172792>

Андреева 2016: Интервю на Бояна Андреева със Снежина Здравкова: Ерик-Еманюел Шмит пристига за премиерата на пиесата си „Посетителят“ в „Сълза и смях“. //  БНР. Хоризонт. 27.09.2016. <http://bnr.bg/horizont/post/100741183?forceFullVersion=1>

Блажев 2010: Блажев, Христо. Религиите на Ерик-Еманюел Шмит. // Книголандия. 25.08.2010. <http://knigolandia.info/book-review/religiite-na-erik-emanyuel-shmit/>

БТА 2019: „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит с премиера на сцената на театър „София“. // БТА. 16.01.2019. <http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_iwbl6wnn>

Бързилска 2015: Бързилска, Петя. Очарователният Ерик-Еманюел Шмит и неговата мъдра госпожа Мин. // Truestory.bg, 06.01.2015. <http://truestory.bg/%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8E%D0%B5%D0%BB-%D1%88%D0%BC%D0%B8%D1%82-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5/> (последен достъп 19.02.2019)

Вести 2015: Мариус Донкин за 150-и като господин Ибрахим. // Vesti.bg. 25.11.2015. <https://www.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/marius-donkin-za-150-i-kato-gospodin-ibrahim-6046098>

Големинова 2017: Големинова, Лили. Време за книги: Зорница Китинска за новия (и не само) роман на Ерик-Еманюел Шмит. // БНР. Радио София, 12.07.2017 < http://bnr.bg/sofia/post/100852040/zornica-kitinska-za-novia-i-ne-samo-roman-na-erik-emanuel-shmit> (последен достъп 19.02.2019)

Градското списание  2012: Градското списание: Ученици играят на френски пиеси на Ясмина Реза и Ерик-Еманюел Шмит. // Urban-mag.com. 17.04.2012. <http://www.urban-mag.com/bg/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8+%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D1%81%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%AF%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B0+%D0%B8+%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8E%D0%B5%D0%BB+%D0%A8%D0%BC%D0%B8%D1%82/2650>

Денева 2017: Денева, Диляна. Ерик-Еманюел Шмит – творец с безброй лица. // Аз чета. 14.10.2017. < http://azcheta.com/golemite-erik-emanuel-schmit/?fbclid=IwAR1ik1UwemonxBTr1V458Vr-GloVj_S3YyIsUQGWBU1OI_jiOYAnX6hq-o4>

Дечева 2003: Дечева, Виолета. Театърът в хотела. // Култура, бр. 28 (2283), 11.07.2003. <http://www.kultura.bg/bg/article/view/8581>

Димитрова 2013: Димитрова, Златина. Поставят на търновска сцена „Хотел между тоя и оня свят“. // Янтра Днес.Live. 09.07.2013. <https://www.dnesbg.com/obshtestvo/postavyat-na-tarnovska-stsena-vhotel-mezhdu-toya-i-onya-svyatv.html>

Иванова 2008: Иванова, Лина, Моцарт на Ерик-Еманюел Шмит

Калинкова 2000: Калинкова, Пенка. Сцена на кръстопът’2000// Култура, бр. 39 (2150), 06.10.2000, с. 1. <http://www.kultura.bg/bg/article/view/4583>

Калчева 2017: Калчева, Стефани. ЛИТЕРАТУРЕН ПЕТЪК: „Когато бях произведение на изкуството“ от Ерик-Еманюел Шмит. Да бъдеш изумителен и единствен по рода си понякога е присъда. // Goguide.bg. 17.11.2017. < http://goguide.bg/revu/4566-Literaturen-petyk-%E2%80%9EKogato-biah-proizvedenie-na-izkustvoto%E2%80%9C-ot-ErikEmaniuel-Shmit>

Камертон 2018: Камертон: Сълзи и смях на премиерата на спектакъла „Хотел между тоя и оня свят“. // Камертон. Е-вестникът на Дупница.  10.05.2018. <http://kamerton.news/content/content/details/371/lang/1>

Кацарова 2014: Кацарова, Весела. Бетовенова терапия. // Литературен вестник, год. 23, бр. 5, 05-11.02.2014, с. 6. < http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1371.pdf>

Кирчева 2017: Кирчева, Емилия. Малката синя книжка за „Сумистът, който не можеше да надебелее“. // Аз чета. 02.02.2017. < http://azcheta.com/sumistat-koito-ne-mozheshe-da-nadebelee-erik-emanuel-smit/?fbclid=IwAR3VA4bKCuLX-YRT2UZIsWq24Ql3D1WwTUv9-1WAhTMFfg54ub6NG_eQCbw>

Колева 2015: Колева, Преслава. Има ли „Любовен еликсир”? // Аз чета. 03.08.2015. < http://azcheta.com/lyuboven-eliksir-erik-emanuel-shmit/?fbclid=IwAR1oPIdE8yDMDzMIShHl8ZVSnP48LHivSyQt5d4kbhI1W1ICksYCrr02uQI>

Костадинов 2015: Костадинов, Венцислав. „Любовен елексир“ от Ерик Еманюел Шмит (ревю). // Lira.bg. 21.07.2015 <https://lira.bg/archives/103928>

Николова 2003: Николова, Камелия. „Развратникът“. // Homoludens, бр. 6-7, 2003, с. 153-156. <http://homoludens.bg/wp-content/uploads/2017/09/hl_6-7_article_12_razvratnikat.pdf>

НТ „Иван Вазов“ 2018/2019: „Господин Ибрахим и цветята на Корана“. // Народен театър „Иван Вазов“. Сезон 2018/2019. Програма. <https://nationaltheatre.bg/play/gospodin-ibrahim-i-tsvetyata-na-korana/>

Петкова 2012: Петкова, Петя. Жената с огледалото от Ерик-Еманюел Шмит. // Клуб 50+. 10.06.2012. <http://club50plus.bg/categories/entertainment-books/articles/zhenata-s-ogledaloto-ot-erik-emaniuel-6mit>

Питерс 2001: Питерс, Мария. Енигматични вариации – Ерик-Еманюел Шмит. // Литературен форум, бр. 20 (461), 22.05. – 28.05.2001. <https://www.slovo.bg/old/litforum/120/mpiters.htm>

Площад „Славейков“ 2016: Мариус Донкин с идея за съвместен проект с Ерик Еманюел Шмит. Авторът на пиесата „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“ се срещна с новия директор на Народния театър. //  Площад „Славейков“. Ploshtadslaveikov.com. 29.09.2016. <https://www.ploshtadslaveikov.com/marius-donkin-s-ideya-za-savmesten-proekt-s-erik-emanyuel-shmit/>

Попова 2005: Попова, Мария. Кръговратът на човеколюбието. // Култура, бр. 8, 04.03.2005. <http://www.kultura.bg/bg/article/view/10739> (последен достъп 19.02.2019)

Попова 2017: Попова, Емилия, „Папагалите от площад Арецо“ от Ерик-Еманюел Шмит. // Литературен коктейл. 12.11.2017.

Преди обед 2016: Преди обед: Световноизвестният писател и драматург Ерик Еманюел Шмит в откровен разговор за живота, смъртта и вярата. // Btv.bg. 05.10.2016. https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/svetovnoizvestnijat-pisatel-i-dramaturg-erik-emanjuel-shmit-v-otkroven-razgovor-za-zhivota-smartta-i-vjarata.html

(последен достъп 19.02.2019)

Словеса 2010: Сцена: За пръв път в България големият френски автор Ерик Еманюел Шмит. // Словеса. Сайт за новини и култура. 28.07.2010.  http://www.slovesa.net/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA/

Стрелкова-Дянкова 2005: Стрелкова-Дянкова, Даниела. Два стихийни темперамента. „Оскар и Розовата дама“ в Малък градски театър. // LiterNet. Електронно списание, 17.11.2005, № 11 (72) https://liternet.bg/publish16/d_strelkova_diankova/oskar.htm

Тошева 2007: Тошева, Кристина. Мозаечен фестивал. // Култура, бр. 23 (2462), 15 юни 2007.  http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/13095

Форум „Читанка“ 2011-2012: Форуми на Моята библиотека. https://forum.chitanka.info/topic2579.html?fbclid=IwAR0-Yew2iu93BCtqOIM8pQajVRjS9-eSK5w7lrIe8WSEcVmWSxNZZUuZrn4

Хиткова 2018: Хиткова, Иванка, Авторът, който виждаше отвъд лицата – Е. Е. Шмит. // Под моста. 25.09.2018.  https://podmosta.bg/avtorat-koyto-vizhdashe-otvad-litsata-e-e-shmit/

(последен достъп 19.02.2019)

Чернев 2000: Чернев, Димитър. Асансьорът „долу – горе“ – едно доживотно очакване. // Култура, бр. 49 (2160), 15.12.2000. http://www.kultura.bg/bg/article/view/4892

Чувате ли музика наум? Тогава това е вашата книга.// Култура, бр. 4, 01.02.2008. http://www.kultura.bg/bg/article/view/13816

(последен достъп 19.02.2019)

Янева 2005: Янева, Анелия. Лица: Елик-Еманюел Шмит. // Капитал. Онлайн издание. 25.01.2015 https://www.capital.bg/light/lica/2005/01/29/5498_erik-emanjuel_shmit/

(последен достъп 19.02.2019)

[1] Последен достъп до неотбелязаните източници е 22.02.2019.