Траян Митев

Алберто Моравия е водещ представител на италианския неореализъм. Типични нотки на това литературно течение се долавят още в романа му „Безразличните“ от 1929 г., а именно: атрофията на боржуазията и нейния безсмислен начин на живот. Но само по време на и непосредствено след Втората световна война неореализмът се разгръща напълно (1940-1945 г.). Обръща се внимание на незасегнати дотогава персонажи и събития заради обективния им антифашистки характер, а именно: партизанските борби (Итало Калвино, Васко Пратолини и други); тежките времена, застигнали интелектуалците в същия период (Алберто Моравия, Чезаре Павезе). Депортирането на евреи и ужаса на концлагерите („Ако това е човек“, Примо Леви; „Градината на Финци – Контини“, Джорджо Басани) и задълбочаването на историческото разделяне между Севера и Юга (Иняцио Силоне).

На фона на това литературно течение Моравия разполага с обемно творчество и дългогодишна кариера като писател. То обхваща период от над шейсет години, от 1929 г. до смъртта му през 1991 г. Първият му роман „Безразличните“ написва едва осемнайсет годишен. Преведен е на български с шейсетгодишно забавяне, през 1989 г. Последният му роман е издаден посмъртно през 1991 г. и носи името „Жената леопард“. Той е преведен две години по-късно, в условията на вече демократична България от Божан Христов.

Романите на Моравия са общо двайсет на брой, а сборниците му с новели и разкази надвишават този брой. Това не е всичко, автор е и на критическа литература, репортажи, пътеписи, критика на киното, епистоларна литература, драматургия. Подвизава се и като сценарист на филмите по някои от неговите романи („Римлянка“, „Чочарка“).

Българският интерес към писателя се проявява доста късно, едва през 1956 г., когато се провежда първата по рода си след Втората световна война изложба на италианската книга. Моравия е включен наред с други съвременни за времето си италиански автори като Итало Калвино, Примо Леви, др. Интересът към него се отприщва, след като получава литературната награда „Стрега“ през 1952 г. за „Разкази“.

В Народна Република България Моравия е изтъкван като писател демократ, антифашист и евреин, изобличител на пороците на буржоазния свят. Считан е за най-големият съвременен италиански писател. Той е много популярен и в целия социалистически лагер, начело със СССР. Писането му се използва като оръжие за пропаганда срещу капиталистическия империализъм, в контекста на „студената война“

Безспорно голям интерес в България по онова време предизвиква романът „Чочарка“. Само две години след написването му е преведен на български от Мария Касърова, а преводът ще има и второ издание през 1985 г.

За българското тогавашно общество „Чочарка“ е бил интересен по ред причини. Романът е инспириран от собствения опит на автора и на съпругата му Елза Моранте. За това свидетелства и фактът, че е започнал да го пише още през 1944 г., когато е бил бежанец във Фонди. Тъкмо там и по това време се развива неговият сюжет.

Лявата идея за социална справедливост се долавя на моменти в „Чочарка“, като когато се казва, че се мисли за оцеляване, а не за някой висш идеал, като например „справедливост за бедните“. В друг епизод сам нацист укорява земевладелец, че има какво да яде, а селяните му – изнемогвали и приличали на диви животни. Ако било така в Германия – настоява нацистът, самите те щели да се срамуват. Даже може да се твърди, че присъства типичното комунистическо отричане на религията. Именно в църква, докато се моли на Богородица, Розета бива изнасилена и от невинна се превръща в безчувствена уличница пред очите на майка си.

Описани са и представителите на реда, така наречените фашисти всъщност са най-обикновени дрипави бандити, които с власт и арогантност, правят каквото си искат: ядат и пият на воля. Интересно е и отношението на американците към местните: те искат да се снимат с Розета и с нейните чочи (цървули), защото им се струва екзотично, а всъщност този образ на младото момиче е олицетворение на опустошена Италия и на мизерията на населението ѝ. Американците се държат студено, снизходително, високомерно. Раздават бонбони и цигари, а откъдето минават обстановката е като на панаир. Посетеното от тях място неименуемо се връща в пустош след преминаването им, каквато е било и преди да дойдат „дори още по-зле, защото местните няма кого вече да очакват“. Тук прозира отявлена критика към „освободителите“ и към тяхното отношение като носители на капитализма.

Алберто Моравия избира да се фокусира върху селяните, които съставляват мнозинството от героите. Чезира също се причислява към тях, тъй като е израснала на село и е станала гражданка само благодарение на съпруга си. Фокусът върху селяните също се явява релевантен за неореализма, а е и главен фокус на комунистическия идеал.

Важно е да се отбележи, че единственият положителен герой в творбата е Микеле, а той има природно леви убеждения. Твърди, че след войната трябва държавата да започне да се гради от селяните, именно от тях щял да дойде прогресът. Ерудиран и идеалист, невписващ се във военното право на по-силния, мрази нацистите, но и от американците не очаква нищо хубаво. Той умира героично в защита на селско семейство, заедно с което бива разстрелян от нацистите. В романа е ясно очертана ролята на изгубилия се във войната интелектуалец, който не се вписва по никакъв начин в обстановката на беззаконие и на свободна проява на най-ниски чувства и аморални човешки деяния.

„Чочарка“ у нас се смята за най-ангажираният роман на Моравия. С него той е дал своя принос в идеологическата борба на социализма. Главно с него авторът остава познат и до днес на българските читатели.

Интересен е случаят с романа „Скука“, чието решение за непревеждане вероятно е повлияно от мнението на Виолета Даскалова, литератур и преводач на Моравия, заради съдържащата се в него еротика и натурализъм. Романът излиза след „промените“ на наша земя в превод на същата В. Даскалова през 1993 г.

„Презрението“ е друг роман на Моравия, преведен на български с десетгодишно забавяне отново от В. Даскалова, а дори е преиздаден през 2011 г. от издателство „Унискорп“. В него критиката изтъква като слабост на писателя невъзможността на главния герой да надмогне обществената си ограниченост, за да достигне до комунизма.

Преведени са и няколко разказа на Моравия в „томче“ с осем текста и още няколко други в сборника „Съвременни италиански разкази“. Преводачите тук са няколко, а най-бележитото име сред тях е за пореден път това на Виолета Даскалова. При тях се изтъква Моравия като „майстор на краткия разказ“ и способността му да изгражда „образите на малките хора“.

Сборниците му „Римски разкази“ и „Нови римски разкази“ са написани през   1954 г. и 1959 г., а излизат на български език съответно през 1975 г. и 1977 г. Преводач и при двата сборника е Петър Драгоев. Въпреки предговор към тях, дело на Михаил Василев, изграждащ антифашисткото амплоа на Моравия, се усещат колебания в праволинейността му. Това наблюдение е подхранено и със становището, че „с белетристика не може да се прави политика“. Ето как коментира „Нови римски разкази“ списание „Пламък“ през 1978 г.: „(…) Моравия е по-уморен, по-малко развълнуван, далеч от остро конфликтните ситуации и социални трусове. (…) Струва ми се, езикът на места звучи малко старомодно“. Макар и популярно име, българските издателски проекти по онова време не поместват никога пълният брой разкази от неговите сборници.

През 1986 г. е преведен и романът „Конформистът“ от видния италианист Светозар Златаров. Същият отбелязва горчиво, че „художественото творчество при капитализма не въздейства на културата, а се влияе от нея“. Този роман е написан 1951 г., а е преведен 1986 г. Описан е като „книгата, с която Моравия се е заел на разчисти сметките си с фашизма“.

Интересно е, че във връзка с налагането на Моравия като идеологически борец „отвътре“ на капиталистическият строй, в контекста на разгара на „студената война“, творбите му от онова време, 50-те и 60-те години на миналия век, са били пренебрегнати от тогавашното българско съвремие, а те са свързани тъкмо с тази негова антифашистка линия. Пренебрегнати са редица разкази, романът „Маскарад“, все творби, коствали му да пише под псевдоним по време на фашисткия режим.

Романът „Римлянка“ от 1947 г. е преведен на български едва 1989 г. най-вече заради интереса покрай едноименния сериал от 1988 г. Преводът е дело на Анелия Желязкова. Времевата дистанция от четирийсет и две години от написването му до превеждането му неимоверно води до поглъщане на някои изразни елементи от българския език, а именно елементите, предаващи изказ на хладна обективност на Моравия.

Първият му роман „Безразличните“, написан през 1929 г., е последният преведен на български език по времето на комунизма, през 1989 г. от Гергана Калчева. „Безразличните“ е сочен за инкубаторът на идеи и сюжети за цялото останало творчество на Моравия. Самият той заявява, че първият му роман е изпреварил с петнадесет години времето си. С преводът му зеещата дупка в цялостната представа за автора у българския читател не е напълно запълнена, защото появата на първото му произведение в края на творческия и на житейския му път, тоест след шейсет години, не може напълно да предаде нито особеностите на тогавашния език, нито ролята на уникалност на романа. В И           талия „Безразличните“ е смятан за най-паметното му произведение.

От края на комунизма у нас е и сборника с разкази „Съвместно безсъние“, в превод на Маргарита Иванова. Вече след падането на „желязната завеса“, освен споменатите романи „Жената леопард“ и „Скука“, от Моравия са преведени „Аз и той“, 1993 г. от Хубан Стойнов, написан през 1971 г. и „Воайорът“, 2005 г. от Никола Иванов, написан през 1985 г.

Накрая може да се заключи, че Алберто Моравия е бил интересен автор за българското социалистическо общество, най-вече заради левите си убеждения в контекст на разделно време на лагери, капиталисти – социалисти, и като критичен вътрешен глас на едно такова капиталистическо общество, каквото е италианското. Този контекст е подчертан от традиционно силната левица в Италия и до днес, която на моменти е дегенерирала в терористични групировки, целящи да обърнат установения строй. Най-значим пример за това е „Червените бригади“, трагично известни с атентата на болонската гара през 1980 г.

От друга страна е важно да се отбележи несистематичният превод на произведенията на Моравия у нас. И до ден днешен все още остават непреведени редица негови романи: „Грешни амбиции“, 1935 г., серията кратки романи „Маскарад“, „Агостино“, г., „Неподчинение“ и „Съпружеска любов“ от 1949 г.,  „Внимание“, 1965 г., „Вътрешен живот“, 1978 г., „1934-та“, 1982 г., „Пътуване до Рим“, 1988 г. и многобройни разкази и други негови творби. От днешна гледна точка Моравия би бил по-скоро ракурс към тогавашните времена. Фактът, че толкова негови произведения си остават непреведени, е показателен за спадът на интерес към него. Интерес, който явно вече е изживял времето си.

Използвана литература:

Биография: https://bg.wikipedia.org/wiki/Алберто_Моравия

Карапеткова, Д., Ботуша в българската литературна мода, С., Сиела Норма АД, 2012

Литературна критика: https://www.criticaletteraria.org/search?q=alberto+moravia

Моравия, А., Чочарка, С., Народна култура, прев. Мария Касърова, 1985