Фирменото представяне – особености при превод
от и на испански език

Фирменото представяне – особености при превод от и на испански език

автор: Теодора Бонева

Обобщаващото означение ,,фирмено представяне”, което ще бъде използвано занапред за краткост, се отнася до различните информационни материали и презентационни брошури, били те на хартиен носител или в електронен вариант, с които си служи дадено предприятие, за да разпространи информация за дейността, която развива, представяйки я по възможно най-убедителния и привлекателен начин на целевата публика, така че да породи достатъчно силен интерес от страна на потенциалните клиенти сред нея и те да се доверят именно на това предприятие, за да се възползват от продуктите или услугите, които то предлага.

Описано по този начин, фирменото представяне лесно може да бъде класифицирано с оглед на своите функции. Въз основа на вече споменатото тройно текстово деление на Райс и Вермеер то може да бъде отнесено към категорията ,,информативен текст”, тъй като водещата му цел е да запознае достатъчно подробно читателя с това, което произвежда съответната компания, предоставяйки му необходимите технически сведения за гамата от предлагани продукти.

Както обаче беше установено, текстовете, изпълняващи една-единствена функция, са рядкост. Същото може да се твърди и за фирменото представяне, което съгласно две различни функционални класификации на текста, изведени от Писаро Санчес от една страна (2010), а от друга – от Бруно и Луке (2016), е отнесено към категорията на информативните текстове с вторична подбудителна функция (texto expositivo con foco secundario exhortativo). Това разбиране е напълно оправдано, защото, както вече се уточни, фирменото представяне е насочено към публика от потенциални клиенти и цели пораждането на определени действия от тяхна страна, които са съзнателно търсени от автора на текста – установяване на първоначален контакт с предприятието и последващо извършване на поръчка на даден продукт/услуга.

Трудностите при създаването на подобен вид текст произтичат най-вече от начина, по който трябва да бъде поднесена информацията за успешното съчетаване на двете функции. За да бъде представена тя изчерпателно, често се оказва неизбежна употребата на специфична за съответната сфера на дейност терминология. Тъй като обаче текстът е насочен към сравнително широк кръг от читатели, сред които може да има както специалисти, така и лаици, информацията трябва да бъде поднесена по достъпен и разбираем за всички начин, т.е. възможно най-опростена терминологически.

Същевременно следва да се приложат и необходимите стратегии за убеждаване, така че изложеното съдържание да се окаже достатъчно привлекателно, за да породи търсения интерес, т.е. текстът да изпълни и подбудителната си функция.

Както обобщава Гамеро (2001), информативните текстове с вторична подбудителна функция, които са насочени към широката неспециализирана публика, принадлежат към сферата на рекламата и маркетинга. По тази причина петте фирмени представяния, чиито преводи са предмет на анализ в тази магистърска теза, попадат в една категория и споделят общи специфики по отношение на текстовата си постройка, което е показателно за това, че на български и испански език има пълно сътветствие в използваните стратегии за убеждаване на читателя са:

непрекъснато взаимодействие между автор и читател
дискурс, насочен директно към реципиента – позоваване на неговия личен опит, потребности и очаквания; възможно е да има и преки обръщения към получателя (2л.ед.ч. или уважителни форми във 2л. мн.ч.).
употреба на 1л. мн.ч. от автора – чрез този подход, с който се цели скъсяване на дистанцията и създаване на атмосфера на доверие, представяното предприятие заявява своята лична отговорност към клиента и към удовлетворяването на неговите потребности.
техническо описание, съчетано с достъпен, неспециализиран език.
въздействащ език – честа употреба на сравнителна и превъзходна степен, използване на оценъчна лексика с преобладаващо положителни конотации (,,ефективност”, ,,продуктивност” и т.н.).

Запазването на всяка една от изброените характеристики и в крайния превод е от съществено значение за ефикасното изпълнение най-вече на подбудителната функция. Въпреки че без съмнение е важно преводът на дадено фирмено представяне стриктно да се придържа към изходното съдържание по отношение на описаните технически специфики, форми за контакт и т.н., това не е достатъчно условие, за да може той да бъде приет за успешен. Освен информационното съответствие, в превода трябва да се запази аналогично и въздействието на приложените в оригинала стратегии за убеждаване, които обаче може да са по-различни на целевия език.

1. Предаване на имена на предприятия и продукти

Едно от първите решения, които трябва да се вземат при превод на дадено фирмено представяне, е по какъв начин да бъдат предадени името на съответното предприятие, както и наименованията на предлаганите от него продукти. Това е от съществено значение за разпознаването му от клиентите и за да се направи възможно най-удачният избор, трябва да се вземат предвид няколко обстоятелства.

На първо място е необходимо да се провери дали на целевия език вече не са превеждани презентационни материали или всякакъв друг вид документи, в които е споменато въпросното предприятие. В случай че това е така, е редно преводачът да се придържа към вече утвърденото преводно име, независимо дали го одобрява или не, с цел да не създава колебания у читателите дали става въпрос за една и съща търговска компания.

Ако предприятието е напълно непознато на целевата публика и все още не се е наложило на целевия пазар, начинът на предаване на името му трябва да бъде съобразен със специфичните особености на езика приемник – цялостно звучене, артикулационни способности на носителите на езика, възможни съвпадения с неблагозвучни или непристойни думи от неговата лексика и т.н.

При колебания дали имената на компаниите трябва да бъдат превеждани, транскрибирани, транслитерирани или запазени в оригинал, е най-уместно да се провери каква е вече установената практика при превод на съответните езици, в случая – на български и на испански.

След съпоставка между оригиналните текстове на петте анализирани фирмени представяния, три от които са на български, а две – на испански език, се установи, че за разлика от испанските презентационни материали, в които търговските наименования винаги се изписват с букви от латинската азбука в пълно съответствие с останалата част от текстовото съдържание, при представянето на българските предприятия, макар и с някои изключения, не може да бъде потвърдена същата закономерност по отношение на употребата на кирилица. В два от общо трите презентационни текста на български език имената на представените предприятия и инициативи са изписани единствено с латински букви, съответно като International Ltd., Tex Ltd. и Concerto. В третото фирмено представяне имената на компанията са въведени както на кирилица (ХербаБул, Херба Комерс), така и на латиница (HerbaBul Ltd., Herba Commerce Ltd.), което може да се приеме за по-удачен вариант по отношение на клиента.

От тази съпоставка беше установено, че самите български компании, възнамеряващи да развиват дейност извън границите на страната, предпочитат да използват подходящи за транскибиране имена и директно да ги изписват на латиница с цел улесняване на търговските си отношения с чуждестранни предприятия. Това освобождава преводача от взимане на собствено решение по какъв начин да предаде съответното име, тъй като най-коректно от негова страна би било да запази използваната в оригиналния текст транскрипция, с която компанията желае да се утвърди на международния пазар. Единственото изменение, което е уместно при пренасянето на фирменото наименование на испански език с оглед на принципа за приемливостта, е да се преведе видът на дружеството – акционерно, с ограничена отговорност и т.н., тъй като използваните на български обозначаващи абревиатури (съответно АД, ООД) биха били непонятни за испанските потребители, ако просто се транслитерират като AD или OOD, и не биха подобрили функционалността на превода. Аналогичните абревиатури на английски – основният език на международните търговски отношения, са много по-разпространени в глобален мащаб, така че запазването на Ltd. в представените по-горе фирмени имена не би ощетило смислово превода. Въпреки това, както не е препоръчителна неоснователната употреба на чуждици в който и да е език, а и при положение че испанският разполага със собствени съкращения за различните видове търговски дружества, няма причина те да не бъдат използвани в крайния превод, насочен именно към испанските потребители. Въз основа на тези съображения при предаването на фирмените имена от български на испански език бяха използвани употребените в оригинала транскрипции на латиница, но със съответните испански дружествени съкращения – International SL, Tex SL, HerbaBul SL и Herba Commerce SL.

По-сложен е въпросът с предаването на търговски имена от испански на български език, тъй като отново трябва да се направи преход от една азбучна система към друга. За разлика обаче от българските предприятия, които са принудени да изписват имената си и на латиница, ако искат да се интернационализират, при испанските компании подобна необходимост не съществува, тъй като испанският език споделя обща азбука с английския и следователно прочитът на имената се оказва значително по-улеснен. Основното решение, което трябва да вземе преводачът в този случай, е дали да запази оригиналното наименование, както е на латиница, дали да го транскрибира, или транслитерира.

При предаването на търговските имена от двете испански фирмени представяния, включени в магистърската теза, бяха избрани два напълно различни подхода. В случая с компанията, произвеждаща оградни пана и заграждения – Rivisa, беше предпочетено запазването на оригиналното име, въпреки че това предполага смесване на две графични системи. Както обаче беше установено от презентационните фирмени материали на български език, съчетаването на кирилица и латиница очевидно не преставлява проблем за рецепцията на текста, защото широко се използва и от самите български търговци. С оглед на преводаческата практика от испански на български също може да се твърди, че този подход е приет и се използва в търговската сфера, ако се съди по начина, по който се е наложила в България известна испанска марка за фаянс и обзавеждане на баня, а именно Roca. Последното съображение, повлияло върху това решение, е представянето в презентационния текст за Rivisa на различните модели ограждения, които компанията предлага. Тъй като е редно техните наименования да останат на латиница (Fax, Classic, Calitax, Nové, Ultra, Decor, Nature и т.н.), за да бъдат по-лесно разпознаваеми от клиента, в случай че той прояви интерес към някой от тях и го потърси в съответния продуктов каталог, би било проява на непоследователност при превода, ако за разлика от моделите името на самата фирма фигурира на кирилица.

При превода на текста за Еф Си Си (в оригинал Grupo FCC) начинът на предаване на фирменото име беше избран с оглед на напълно различни критерии. Първият фактор, изиграл роля за решението името да се транскрибира на кирилица, а не да се запази в оригинал, както в гореописания случай, беше едно от вече споменатите условия – да се провери дали има други преведени на български документи, свързани с въпросната компания. В случая с Еф Си Си беше установено, че предприятието има разработена уебстраница, в която се споменава като FCC Environment CEE или Еф Си Си ЕООД. Наличието на вече установена транскрипция на кирилица значително улеснява решението на преводача. С избора на този вариант се предотвратяват две възможни затруднения за рецепцията на превода – от една страна, се избягва смесването на различни графични системи, което, макар да е допустима и все по-често срещана практика, не е препоръчително, а от друга, не се създава предпоставка за недоразумения, свързани с абревиатурата FCC. Освен с името на въпросната фирма за управление на отпадъци, това съкращение би могло погрешно да се свърже и с Федералната комисия по комуникации (Federal Communications Commission), което би било недопустимо отклонение, свидетелстващо за напълно нефункционален превод. Като се изхожда от тези съображения, се оказва, че използването на наложилата се у нас транскрипция на кирилица е по-удачният избор, макар тя да не е съвсем коректна спрямо оригиналното име на фирмата. FCC в действителност е съкращение от испански език на Fomento de Construcciones y Contratas и в такъв случай следва да се транскрибира според фонетичните правила на испанската азбука, т.е. като Ефе Се Се. Както обаче беше уточнено, при вече установен в България вариант на името на предприятието е редно именно той да бъде използван, без значение дали преводачът го одобрява или не.

Трудност възниква и при определяне на най-подходящия начин за предаване на български език на наименованието на испанския влак AVE, чиято ЖП отсечка е посочена като един от завършените проекти на компания Rivisa. Абревиатурата, използвана за име, има двойно значение и се оказва невъзможно играта с испанските графични знаци да бъде запазена и в превода. От една страна, (Tren) AVE е съкращение от (Tren) de Alta Velocidad de España (букв. ,,(Влак) с висока скорост на Испания”), а от друга, директно препраща към идентичната по буквен състав лексема ave, която означава ,,птица” и недвусмислено насочва именно към идеята за бързина, волност и скорост. Разбира се, вариантът името да бъде преведено на български като ,,Птица” с цел запазване на сематиката му, е немислим, тъй като би направил оригиналното испанско наименование напълно неразпознаваемо. Друга възможна опция е транслитерирането му съответно като АВЕ. Това решение обаче крие някои съществени недостатъци. На първо място, читателят няма как да разбере дали това всъщност е транслитерация или запазено в оригинал име, тъй като тези три графични знака съществуват и в българската, и в испанската азбука. Освен това, тази транслитерация не би допринесла с нищо с оглед на търсената функционалност, тъй като освен че по този начин се загубва семантиката на испанската лексема, се оказва невъзможно абревиатурата в транслитериран вид да препрати и към по-разгърнатото значение, скрито зад всяка една от буквите. (Аналогичен е случаят с абревиатурата БДЖ, за която е прието да се транслитерира като BDZ, което обаче по никакъв начин не препраща към идеята за Български държавни железници). Следователно отново най-уместното решение би било запазването на името в оригинал, като при това положение е желателно да се използва и допълнителен преводачески похват, а именно обяснителният превод. Той предполага разгръщане на съдържанието на оригиналния текст с цел най-точно предаване на смисъла му. В конкретния случай в превода на български беше използвано в допълнение прилагателното име ,,високоскоростен”, което да изясни значението, скрито зад абревиатурата на испански език. Запазването на абревиатурната семантика частично компенсира загубата на семантиката на лексемата и крайният преводен вариант - ,, … на високоскоростния влак (AVE)”, беше избран като най-приемлив за целевата публика.

2. За необходимостта от обяснителен превод

Начинът, по който беше разрешен представеният по-горе преводачески проблем с испанския влак AVE, препраща към друг ,,подводен камък” за преводача – случаите, в които е необходимо да се прибегне до обяснителен превод. Често проблемните места остават незабелязани, тъй като в действителност за преводача не представлява трудност нито да ги разбере, нито да ги предаде на целевия език. И макар от формална гледна точка те да са лесно разрешими, без допълнително разяснение, отправено към конкретната целева публика, е възможно да останат неразбрани или интерпретирани напълно погрешно от нея.

Такава скрита опасност беше установена във фирменото представяне на текстилното предприятие International SL. С наглед безпроблемното за превод изречение ,,Дънката се използва в Америка от края на ХVІІІ век.”, компанията иска да запознае потребителите с възникването на дънковия плат и първоначалната му употреба, но информацията може да се окаже подвеждаща, ако преводачът не съобрази кой е крайният читател на превода. В изходния текст, съставен на български и очевидно насочен към българската публика, напълно обяснимо не се конкретизира за кой от двата континента става въпрос, тъй като в България идеята за ,,Америка” и ,,американската мечта” открай време препраща към Северна Америка – именно мястото, което се има предвид в оригинала. Не така обаче стои въпросът с испанската публика. Поради тясната и многовековна историческа обързаност на пиренейската страна с Южна Америка в испанските нагласи е заложена точно противоположната асоциация. Испанците без съмнение биха свързали неопределеното ,,Америка” с Южна Америка заради по-големия брой обединяващи ги фактори тъкмо с този континент, сред които може би най-същественият е общият език. Тази неточна асоциация обаче ще създаде у испанския читател впечатлението, че представената от International SL информация е неточна или откровено погрешна, а оттам у него би се породило съмнение и в надеждността на самата компания. Това би означавало, че преводът е постигнал точно обратния на търсения ефект. По тази причина се оказва изключително важно испанските културни специфики да бъдат съобразени в превода и да се използа именно обяснителният похват за предотвратяване на възможни недоразумения, т.е. да се конкретизира, че твърдението се отнася за Северна Америка. В крайна сметка изречението беше преведено по следния начин: El denim se utiliza en América del Norte desde finales del siglo XVIII.

Необходимост от прилагане на обяснителния похват възникна и при превода на презентационния текст за ХербаБул. В частта, в която предприятието представя сертификатите, с които разполага за извършване на дейността си, е посочен и т.нар. ,,Сертификат за радиоактивност”. Още в оригиналния текст на български език се забелязва неточната формулировка на документа и при буквалния му превод на испански като Certificado de radiactividad някои от крайните потребители може погрешно да сметнат, че компанията разполага с документ, удостоверяващ именно наличието на радиоактивност в продуктите ѝ. По тази причина отново се налага преводачът да предаде не формата, а смисъла, който предприятието е вложило в така представения сертификат, т.е. да предложи по-разгърнат вариант на съдържанието. Един от най-надеждните подходи при подобни случаи е да се потърси аналогичен документ на испански език, за който е сигурно, че използван в превода, ще бъде правилно разбран от читателите, т.е. ще е функционално идентичен с удостоверението, посочено в оригиналния текст. В резултат от такова търсене се достигна до Certificado de ausencia de contaminación radiactiva (букв. ,,Сертификат за отсъствие на радиоактивно замърсяване”). Именно този вариант беше използван и в крайния превод, тъй като от гледна точка на съдържанието предава в цялост идеята от оригинала, а от формална гледна точка е добре познат като формулировка на целевата публика, т.е. е съобразен с принципа за приемливост.

Неточното формулиране обаче е само един от честите недостатъци на самия изходен текст, които биха могли да затруднят процеса на превеждане. За да бъде разрешена голяма част от тях, понякога е необходимо преводачът съзнателно да се отклони от оригинала, за да се задържи в границите на приемливостта по отношение на целевия език.

3. При несъвършенства в оригиналния текст

Един превод се смята за погрешен, когато крайният му вариант се отклонява от началната цел. Писаро Санчес различава четири вида отклонения, които може да доведат до неточности при преноса на текста от изходния към целевия език:

прагматични, породени от пренебрегването на жанровите характеристики и функциите на оригиналния текст;
концептуални, свързани с некоректното предаване на текстовото съдържание поради недостатъчна запознатост със съответната тематика;
езикови, дължащи се на неумела употреба на средствата на целевия език поради липса на достатъчна езикова компетентност;
изначални, породени от недобрата постройка на самия изходен текст, което може да доведе до неяснота или двусмислие в съдържанието.

Както е видно, първите три отклонения са следствие от неправилен преводачески подход при предаването на текстовото съдържание от изходния на целевия език, докато последният вид предполага изначален структурен проблем с текста. За разлика от художествения превод, сред чиито цели е да предаде коректно оригинала с оглед на специфичния стил на автора, а не да се опитва да го ,,подобри”, то при превода на фирмени представяния преводачът разполага със значително по-голяма свобода на действие за постигане на подбудителната функция (пример е вече описаната транскреация). Като текст с рекламна цел, фирменото представяне трябва да впечатлява и провокира читателите, а единственото средство, с което разполага, за да го постигне, е езикът. По тази причина, когато преводачът открие несъвършенства в изходния текст, той може да си позволи да ,,изглади” изказа, така че преводът да създаде търсеното въздействащо звучене на целевия език, макар то да не е добре постигнато в самия оригинал.

Като пример, онагледяващ недобрата формулировка на оригиналния текст, може да бъде посочено следното изречение, част от представянето на International SL: ,,Опаковането на химикалите се извършва като са взети най-добрите мерки за безопасност, за да се уверим, че дори и след доставката им химикалите са безопасни.”. Прочитът е затруднен от нетипичния за българския език словоред, липсващ пунктуационен знак, както и от наличието на четири различни подлога в рамките на едно сравнително кратко изречение. В превода се обърна внимание именно на тези недостатъци и с оглед на олекотяването на изказа подлозите бяха сведени до два, без обаче тази промяна да ощетява смислово съдържанието, а напротив – прави го дори по-лесно за асимилиране: Realizamos el empaquetado de los productos químicos cumpliendo todas las medidas de seguridad para poder garantizar que incluso después de su entrega, los productos químicos no presentan ningún riesgo. (букв. ,,Извършваме опаковането на химикалите, спазвайки всички мерки за безопасност, за да може да гарантираме, че дори след доставката им химикалите не представляват опасност.”).

Друг показателен пример за изречение, което се оказва трудно разбираемо дори в оригинал поради липсата на последователност в смисловото съдържание е следното: ,,Жителите на всички общности имат полза от по-чиста, по-приятна околна среда в своя район, като така подобряват качеството на живот и здравето на гражданите.” (Представяне на Concerto).

Едно от най-сериозните предзвикателства при превод възниква, когато смисълът на дадена фраза от изходния текст убягва и на самия преводач, тъй като ,,... не може да се преведе добре това, което не се е разбрало добре.” (Гарсия Йебра, 1994: 316). В ситуация, в която дори контекстът не допринася за категоричната убеденост в значението, залегнало в конкретния израз, изречение или цял абзац, преводачът няма друг избор, освен да се довери на цялостната логика на текста и да предложи своя интерпретация на съдържанието, която, дори да е неточна, трябва задължително да е добре издържана спрямо правилата на целевия език. По тази причина при превода на горното изречение беше прието – с оглед на цялостния смисъл на текста, което невинаги може да е достатъчно основание – че както ,,жителите”, така и ,,гражданите” обозначават една и съща група от хора, макар в оригиналния вид на фразата да се създава друго впечатление. Съзнателно преводаческо отклонение от буквалния смисъл има и по отношение на така формулираното (поради избора на неподходящ съюз) нелогично твърдение, че качеството на живот се подобрява чрез ползата от по-приятна околна среда. Вследствие на тези решения крайният вариант на испански език е следният: Los habitantes de todas las comunidades tendrán la ventaja de disfrutar de un medio ambiente más limpio y agradable en la zona donde viven, lo cual mejorará su calidad de vida y su salud. (букв. ,,Жителите на всички общности ще имат преимуществото да разполагат с по-чиста и приятна околна среда в района, в който живеят, което ще подобри качеството на живот и здравето им.”)

Последната извадка, свидетелстваща за преводаческите трудности, до които може да доведе една наглед коректна, но в действителност неточна формулировка, отново е от представянето на инициативата Concerto: ,,Общностите, включени в инициативата CONCERTO водят до съществена полза за всички граждани на местно, регионално, национално и международно ниво в борбата с промените в климата и подобряването на сигурността на енергийните доставки.” Проблемно място в това изречение е последната му част, а именно ,,в борбата с промените в климата и подобряването на сигурността...”. Налице са два противоположни фактора – един отрицателен, каквито са климатичните промени, и един положителен – подобряването на сигурността. Те обаче са поставени в равностойна позиция по отношение на основната лексема – ,,борбата”, поради което може погрешно да се разтълкува, че тя се противопоставя и на двата, тъй като на първо място е изнесен отрицателният фактор. На български език този нюанс не е толкова осезаем и би могъл да остане незабелязан от читателя. Ако обаче изречението бъде преведено на испански адекватно спрямо оригинала от формална гледна точка, т.е. като се употреби един-единствен обединяващ предлог (който в случая трябва да е contra), то категорично би изменило смисъла си, придобивайки точно обратното значение на това, което се има предвид в изходния текст. По тази причина оптималното решение е в крайния превод да бъдат използвани два отделни предлога, разграничаващи ясно различните фактори, и така да се предотврати опасността от пораждане на двусмисленост или на откровено неправилен смисъл: ... en la lucha contra los cambios climáticos y a favor de la mejora de la seguridad de los suministros energéticos. (букв. ,,… в борбата срещу климатичните промени и в полза на подобряването на сигурността на енергийните доставки”).

Както показват горните три примера, при недобре съставен изходен текст, който не бъде предварително осмислен и адекватно редактиран от преводача, а директно се предаде на целевия език, е възможно крайният превод да се окаже нечетивен, неясен или дори да предава точно обратната информация на заложената в оригинала. Това е недопустимо за преводаческата дейност като цяло, но конкретно при превода на фирмени представяния пренасянето на езиковите или стиловите недостатъци на изходния текст и в преводния вариант може да се окаже проблематично най-вече по отношение на вторичната функция на текста – подбудителната, за чието постигане е от съществено значение именно гладкият, убедителен изказ.

От горното следва, че при превод на фирмено представяне подбудителната функция на текста – тясно свързана с неговите рекламни цели, не бива да бъде пренебрегвана. Това обаче съвсем не означава, че в стремежа си да я постигне на целевия език преводачът трябва да ѝ даде превес над водещата текстова функция, а именно информативната.

4. ,,Фалшивите приятели” на превода

В сферата на превода понятието ,,фалшиви приятели” служи за обозначение на думи от различни езици, които изглеждат/звучат по сходен или напълно еднакъв начин, но имат коренно различни значения. По тази причина преводачът лесно може да направи погрешна асоциация и в превода на целевия език да използва не семантичния, а формалния аналог на съответната лексема от оригинала, което Писаро Санчес квалифицира като сериозно ,,езиково отклонение”.

В процеса на превеждане на петте фирмени представяния беше установено, че подобна опасност от преводаческо подвеждане съществува и при прав, и при обратен превод и понякога може да доведе до стилови дефекти или сериозни смислови неточности по отношение на изходния текст.

Първият фалшив приятел, който ще бъде разгледан, е лексемата „моден”, употребена в представянето на International SL в следния контекст: ,,Продуктите за крайна обработка постигат един моден, актуален структурен ефект на тъканите.” Несъмнено в този откъс думата е използвана в основното си значение, т.е. както е посочено във всеки синонимен речник, в смисъла на „модерен”. Именно тази несъзнателна асоциация може да се окаже подвеждаща. Въпреки че на български език двете лексеми като близки синоними са взаимозаменяеми за изразяване на идеята „съобразен със съвременната мода”, на испански език няма подобно съответствие. Макар в неговия лексикален запас да присъства формален аналог – moderno, той не се употребява в значението, което първо се актуализира при българското ,,модерен”, а означава „съвременен”, т.е. актуален. От това следва, че ако в горното изречение думата ,,моден” бъде преведена като moderno, в текста на целевия език ще се получи несъществуваща в оригинала тавтология, тъй като лексемите moderno и actual в действителност ще припокриват значенията си. По тази причина в крайния превод на испански беше избран вариантът de moda, който също като ,,моден” насочва конкретно към сферата на модата и следователно е семантичният аналог на българската лексема: Con los productos para acabado textil se consigue un efecto de textura que está actual y de moda.

Ако в горния случай заблудата от фалшивия приятел би довела не толкова до смислови, колкото до стилови дефекти на крайния превод поради възникнала редундантност, то погрешното интерпретиране на следващите две лексеми от испански, дължащо се на съществуващи на български език ,,близнаци” по форма, може значително да измени цялостното значение на изреченията, в които са включени. Така стои въпросът с лексемите normativa и formalmente, употребени в испанското представяне на Еф Си Си. Най-близкият по форма аналог на първата дума е българското „норматив”, чието значение е „определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица”. То обаче коренно се различава от единствения смисъл, заложен в испанската лексема, а именно conjunto de normas aplicables a una determinada materia o actividad (,,съвкупност от правила, приложими в определена област или дейност”). От това определение може да се заключи, че лексемата трябва да се преведе на български език като ,,правилник”, тъй като именно тази дума носи значението, съответстващо на испанската normativa. Въпросното обстоятелство обаче може да остане незабелязано от преводача, ако той не провери същинското значение на чуждата лексема, а се предовери на сходната звукова форма. Тъкмо в това се крие опасността от неразпознаването на ,,фалшивите приятели”, което може да доведе до съществени езикови отклонения.

Аналогичен с предходния е случаят с наречието formalmente, съставено от прилагателното formal и наставката –mente. Лесно е да се отгатне, че е възможно въпросното наречие директно да бъде предадено като ,,формално” под прякото влияние на идентичната на български език лексема, без да бъде съобразено, че често българският читател интерпретира прилагателното ,,формален” най-напред в смисъл на „който става привидно; неистински, мним” или „който е повърхностен, незадълбочен”. Тази идея категорично е в разрез с вложеното в оригиналния текст значение на formalmente, което най-общо може да се определи като ,,официално, съгласно изискванията”. От тази гледна точка пренасянето на формата, а не на семантиката, съдържаща се в испанското наречие, значително би изменило общия смисъл на откъса, в който е употребено, нарушавайки информативната текстова функция, а оттам и целите, които има фирменото представяне. По тази причина е изключително важно на български език formalmente да се преведе смислово точно, в случая като ,,официално”, както може да се види в следното изречение: En aquellos casos en los que el Grupo FCC contrate los servicios de terceros para el desarrollo comercial de la compañía en terceros países, éstos deberán asumir formalmente los compromisos de conducta recogidos en el Código Ético de FCC… - ,,В случай че Еф Си Си ЕООД използва услугите на трети лица за търговското развитие на компанията в трети страни, назначените лица са длъжни официално да приемат правилата на поведение, включени в Етичния кодекс на Еф Си Си...”.

(Със съкращения)

БИБЛИОГРАФИЯ

Алварес Гарсия, К. Álvarez García, C. Los textos en el ámbito del comercio exterior: una taxonomía para la formación de traductores. – En: Sendebar, 28. Sevilla, 2017, 113-133.
Балестерос, А. Ballesteros, A. Comercio exterior: teoría y práctica. Murcia: Servicio de Publicaciones, Universidad de Murcia, 2001.
Барба Редондо, И. Barba Redondo, I. Problemas conceptuales en la traducción técnica. Textos de automoción. Málaga: Universidad de Málaga, 2015.
Бруно, Л., И. Луке Bruno, L., I. Luque. La traducción de textos técnicos. Córdoba, 2016.
Буитраго Нова, Х.А. Buitrago Nova, J.A. Caracterización de los documentos por traducir requeridos por las empresas en el servicio de traducción en Bogotá, en el nuevo contexto global. – En: Administración y Desarrollo, 45(2), 2015, 173-189.
Буско, Н.А. Buczko, N.A. La formación en traducción económico-financiera: análisis interdisciplinar (alemán-еspañol) de las cuentas anuales. Salamanca: Universidad de Salamanca, 2017.
Галего, Д. Galego, D. Traducción económica y corpus: del concepto a la concordancia. Aplicación al francés y al español. Alicante: Universidad de Alicante, 2012.
Гамеро, С. Gamero, S. La traducción de textos técnicos. Barcelona: Ariel, 2001.
Гарсия Йебра, В. García Yebra, V. Traducción: historia y teoría. Madrid: Gredos, 1994.
Гонсалес Байладор, К. González Bailador, C. Análisis comparativo de la traducción publicitaria (inglés-español). Alicante, 2017.
Давила Монтес, Х. Dávila Montes, J. La traducción de publicidad: propuestas metodológicas desde una perspectiva cognitiva y de la lingüística de corpus. Brownsville: Universidad de Texas, 2014.
Дюбоа, Ж. Dubois, J. Dictionnaire de linguistique. Paris, 1973.
Комитре, И., А. Мартинес. Cómitre, I., A. Martínez. La palabra invertida: investigaciones en torno a la traducción. España: Universidad Complutense, 1997.
Майорал, Р. Mayoral, R. La traducción comercial. – Еn: Problemas lingüísticos en la traducción especializada. Fuertes Olivera, P.A. (ed.), 33-48. Valladolid: Universidad de Valladolid, 2007.
Медина, А., К. Алварес. Medina, A., C. Álvarez. La relación empresa-traducción en el sector agroalimentario andaluz. – Еn: Skopos, 4, 2014, 187-206.
Морон-Мартин, М. Morón-Martín, M. Traducción y producción lingüística en la comunicación global en entornos empresariales. Sevilla: Universidad Pablo de Olavide, 2015.
Морон-Мартин, М., Медина, А. Morón-Martín, M., Medina, A. La competencia del traductor que no “traduce”: el traductor en ámbitos de internalización empresarial. – En: MonTI, 8. Sevilla, 2016.
Морон-Мартин, М. Morón-Martín, M. Del texto al contexto en la traducción comercial: bases de un modelo para la transversalidad de la traducción. – En: Sendebar, 28. Sevilla, 2017, 95-112.
Найда, Ю., Ч. Тейбър. Nida, E., Ch. R. Taber. La traduction: théorie et méthode. London, 1971.
Нюмарк, П. Newmark, P. A Textbook of Translation. New York: Prentice-Hall International, 1988.
Оболенская, Ю. Obolenskaya, J. La adecuación y la equivalencia de la traducción: ¿la cuestión de terminología o la oposición conceptual? Madrid: Instituto Universitario de Lenguas Modernas y Traductores, 2003.
Писаро Санчес, И. Pizarro Sánchez, I. Análisis y traducción del texto económico. España: Netbiblo SL., 2011. Райс, К., Х. Вермеер. Reiss, K., H.J. Vermeer. Grundlegung einer allgemeinen Translationstheorie. Tübingen: Niemeyer, 1984.
Суау, Ф. Suau, F. La estrategia de inferencia léxica en textos de economía y empresa: aplicación y automatización por un grupo de estudiantes universitarios españoles. – En: Revista Española de Lingüística Aplicada, 13, 1998-99, 37-47.
Суау, Ф. Suau, F. La traducción especializada en inglés y español en géneros de economía y empresa. Madrid: Arco Libros, 2010.
Суау, Ф. Suau, F. Preparación prе-traductológica de textos de economía a través del análisis metadiscursivo interpersonal: estudio piloto del corpus Comenego. Valencia: IULMA, 2014.
Теран Руеда, П. Terán Rueda, P. La traducción técnica y las herramientas de traducción. Soria: Universidad de Valladolid, 2016.
Тодорова, Д. За някои особености на езика на рекламните текстове. https://liternet.bg/publish22/d_todorova/reklamni.htm. Посетено на: 08.08.2018.
Тури, Г. Toury, G. Descriptive Translation Studies and beyond. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing Company, 1995.
Фернандес, Е. Fernández, E. Desenmascarando la traducción publicitaria: análisis comparativo de anuncios en español, francés y alemán. Barcelona: Universidad Autónoma de Barcelona, 2015.
Якобсон, Р. Jakobson, R. On linguistic aspects of translation. – In: On translation. Cambridge: Harvard University Press, 1959

Фирменото представяне – особености при превод от и на испански език

Фирменото представяне – особености при превод от и на испански език