Стефан Икога, „Непукистика“, Издателство за поезия ДА, 2018 г.

Яна Николова

Стефан Икога, роден 1990 г., е рекламист по професия, но се самоопределя като „някой, който подрежда букви, за да ти каже нищо особено“. Победител е на „София: Поетики“ през 2015 г., а „Непукистика“ е неговата дебютна стихосбирка. Още от заглавието проличава специфичното за цялата стихосбирка жонглиране с думите и създаването на нови такива. Първото произведение, „Неспоуки“, написано в немерена реч, представлява своеобразно представяне на автора и изпълнява функция, подобна на речника на последната страница, характерен за книгите на издателството. Ритмичните стихотворения се отличават с умела игра на думи, но за съжаление някои от тях единствено с нея разполагат. Въпреки това стиховете на Стефан Икога не са лишени от смисъл, а лекотата, с която ниже вкусните си словосъчетания, допринася за удоволствието. Още с първите думи от стихосбирката си отрича да е модерен поет, но от творбите му струи именно модерният дух, макар и туширан от спорадичните цинизми и подобията на рекламни слогани (а може би тъкмо от тях извира). Във време, в което сме „удавници в потока от информация“, Стефан Икога осмива абсурда, който социалните медии пораждат, като не пропуска  да осмее и себе си, но същевременно засяга теми като войната, любовта и смъртта с тона на някой, овладял изкуството на непукистиката. Непукистика, навярно привидна или само силно желана, защото както и Марин Бодаков твърди на четвърта корица, в стиховете не липсва „чувството за дълбочина и трагизъм“.