Сони Агоп Бохосян

Жозе Родригеш душ Сантуш е португалски журналист, писател и университетски преподавател. Роден е на 1 април 1964 г. в Бейра Мозамбик. След обявяването на независимостта на Мозамбик през 1974 г., той се премества в Лисабон. По-късно се мести в Макао, където още на 17-годишна възраст започва да работи като репортер в радио „Макао”. Работил е в Си Ен Ен, Би Би Си и Португалската национална телевизия. Писателската му кариера започва с романа “A Ilha das Trevas” – „Тъмният остров” (непреведен на български). Набира популярност с поредицата си исторически трилъри, в които главно действащо лице е професор Томаш Нароня. Книгите му, превени в България, са „Седмият печат”, „Ръката на Сатаната”, „Последната тайна”, „Кодекс 632”, „Ключът на Соломон”, „Ватиканът”, „Божията формула”, „Мъжът от Константинопол” и „Милионерът в Лисабон”. Последните две разказват за живота на най-богатия човек в света през ХХ век – арменецът от Османската империя Калуст Гулбенкян, който прекарва последните години от живота си в Португалия и по-голямата част от наследството си оставя на Фондация „Калуст Гулбенкян”, действаща и до днес. Книгите на Душ Сантуш се превеждат на редица езици, включително и на български. У нас той е известен най-вече с поредицата за професор Нороня.
През 2015 г. писателят идва у нас на посещение за четвърти път. Събитието съвпада с премиерата на най-новата му книга „Ключът на Соломон”. Поканен е от Софийския международен литературен фестивал. Жозе Родригеш душ Сантуш споделя в интервю за журналиста Десислава Желева: „Създавам истории, които да служат на реалността”. Още в това си интервю той казва, че най-голям интерес зад граница предизвикват историческите му трилъри, защото разказват истории, които не са тясно обвързани с определена публика или страна, за разлика от историческите му книги като „Белият ангел” (“O Anjo Branco”, също непреведен на български) – роман за войната в Мозамбик. Споменава, че издателство „Хермес” е купило правата за един от историческите романи и се надява скоро той да излезе и на български. Година по-късно у нас се появи въпросният роман – „Мъжът от Константинопол”, който в Португалия е излязъл от печат през 2013 г. (на португалски “O Homem de Constantinopla”). След излизането на романа на български писателят отново беше поканен у нас – този път даже имаше среща във втора конферентна зала на Софийския университет, за да се срещне лично със студентите и преподаватели от специалност „Португалска филология”. На нея писателят отново подчерта, че не обича да го сравняват с Дан Браун, защото винаги, преди написването на някоя книга, той събира цялата му необходима информация, за да бъде максимално достоверна и после я вплита в художествената измислица. На срещата основно говори за „Мъжът от Константинопол”, която тогава точно беше излязла в България и сподели, че за португалците арменците са мистични същества и че това се дължи както на всичко, което Калуст Гулбенкян е направил за Португалия, така и на изключително малкия брой арменци, които живеят в Португалия. В този момент всички ние – присъстващище споделихме, че романът в България вероятно ще бъде успешен заради големия брой арменци. Така и се случи. А през 2017 г. на български излезе и втората част от поредицата – „Милионерът в Лисабон” (в Португалия излязла от печат също през 2013 г., “Um Milionário em Lisboa”) – невероятен разказ не само за главния герой, но и за епохата, в която се развива действието. Двете световни войни и арменския геноцид намират точните места в романа и са достатъчно ярко описани.
Но нека се върнем малко по-назад – към началото на популярността на Душ Сантуш в България. Може би, това, което най-много спечели фенове на португалеца у нас, беше че в романа му „Последната тайна”, част от действието се развива в Пловдив. В интервю за БНР той споделя: „Последната тайна” е моят начин да изразя почитта си към Стария Пловдив”. Споделя също, че чувства българите много близки и единствената разлика между тях и португалците е езикът. Интервюто е дадено през 2013 г. През същата година е поканен на посещение в града под тепетата, където е представил книгата си, която е била анатемосана от католическата църква в Португалия. Има статия за същата тази среща в сайта www.agroplovdiv.bg (всички източници фигурират в края на текста).
През 2011 г. португалецът е бил на специална пресконференция в сградата на БТА. Премиерата на романа „Седмият печат” в София е била на 30 юни, а на 1 юли е представена в книжарница „Хермес” в Пловдив.
През 2012 г. писателят дава интервю за вестник „24 часа” като говори за романа си „Божията формула” и изказва мнението си за радикалните ислямисти. През 2010 г. на български излиза друго интервю за същата книга, публикувано в сайта на e-vestnik, където португалецът казва, че се ласкае от сравненията с Умберто Еко. През 2013 г. отново в сайта на e-vestnik излиза новината, че Жозе Родригеш душ Сантуш идва у нас.
Съюзът на българските журналисти не е подминал посещението на „великия”, както е написано в една от новините, Душ Сантуш през 2015 г., а през 2017 г. отново на сайта на СБЖ е публикувана кратка статия за издаването на „Милионерът в Лисабон” на български.
Трябва да отбележа, че не открих никакви рецензии, свързани с книгите на Жозе Родригеш душ Сантуш, издадени у нас. Цялата информация се ограничава само до анотации на книгите и биографични бележки, които са известни на всички и вероятно взети от Уикипедия. Факт е, че стилът на автора е по-скоро журналистически, отколкото художествен, но от друга страна книгите му имат успех сред българските читатели и нееднократно той е идвал у нас. Сюжетите му наподобяват тези на Дан Браун. Вече разбрахме, че Душ Сантуш не иска да бъде сравняван с него, но по стечение на обстоятелствата българската публика първо се запозна с Браун и после със Сатуш и може би това изиграва своята асоциативна роля.
Ще отделя специално внимание на „Милионерът в Лисабон” – книга, която си признавам, че ми хареса. Въпреки че в Интернет няма мнения за нея, в процеса на четенето ѝ попаднах на хора, които вече я бяха прочели. Споделиха с мен, че са я прочели на един дъх и че ги е завладяла, защото е представила събитията такива, каквито са били. В България темата за арменския геноцид не ни е чужда, но тази книга ни даде още повече информация без да слага геноцида в центъра, но и без да го спомена между другото. Преводът на Дарина Миланова е много сполучлив, но все пак има неща, които заинтригуваха вниманието ми. В португалското издание на книгата няма нито една обяснителна бележка под линия или „вклинена” в самия текст, но в българското издание бележките под линия не липсват. Те дават обяснение на читателя за всяко събитие, за географските обекти, за петролните компании, личностите, описани в книгата, и всички думи от френски, немски, арабски и арменски са преведени. Действието в книгата се развива в няколко държави и бележките са свързани с някои части на Османската империя и Сирия, и най-точно с областта Рас ал Айн, където е завършвал „походът на смъртта”. Относно думите от чужди езици – много ме озадачи защо авторът не е дал тяхно обяснение в португалското издание. Ако приемем, че португалците познават френския език и някои от тях го владеят, а и не им е толкова далечен, то нещата не стоят по същия начин с думите от арменски и арабски, колкото и малко да са те. В българското издание някои бележки са прекалено дълги и на моменти това може да затрудни или отегчи читателя. Цитирам: „Битката при Меср-Ел-Кебир в Алжир е част от операция „Катапулт” на Британския военен флот. На 3 юли 1940 г. британците нападат частите на Френския военноморски флот, разположени край бреговете на Алжир. Целта е унищожаването на френските военни кораби. След окупацията на Франция новото правителство подписва примирие с Германия, което предполага преминаването на флота под германски контрол. – Б. пр.” и веднага под тази бележка следва друга – „Операция „Динамо”, проведена между 27 май и 4 юни 1940г. предвижда евакуацията на британски, френски и белгийски части, блокирани при град Дюнкерк в Северна Франция след битка с германците. Дюнкерк е третото по големина френско пристанище и е единственото, което до този момент не е било превзето от Фермания. – Б. пр.”. Бележките не са излишни, но са излишно дълги и смятам, че ако бяха дадени в по-съкратен и стегнат вариант нямаше да ощетят информацията и щяха да улеснят четено. Дългите бележки под линия винаги са ме затруднявали като читател, особено когато книгата е увлекателна и стилът е лек. В края на книгата има финални бележки от автора в две страници, в които той описва историята на малката поредица, дава информацията за използвана библиография и благодари на всички хора, до които се е допитал и които са му помогна да напише двата романа – „Мъжът от Константинопол” и „Милионерът в Лисабон”. Последното изречение в оригинала на книгата „Милионерът в Лисабон” е “E obrigado e si, amigo leitor.”, което на български е преведено като: „Благодаря и на теб, приятелю.”. Тъй като прочетох първо българския вариант, помислих, че „приятелю” се отнася до Калуст Гулбенкян в знак на благодарност, че е избрал Португалия, но в португалския вариант след думата „приятел” е последвана от думата „читател”. Може би било било по-коректно да се преведе „Благодаря и на теб, читателю.” Или „Благодаря и на теб, приятелю – читател.”, за да се избегне двусмислицата. А относно благодарността на автора към Гулбенкян, тя е изказана още в началото, защото самата книга е посветена на него – “A Calouste Gulbenkian por ter escolhido Portugal” – „На Калуст Гулбенкян, за това, че избра Португалия”. В началото на книгата в оригинал има каре, в което на португалски пише следното: “CONTACTO COM O AUTOR / Se dejar entrar em contacto com o autor para comentar o romance Um Milionário em Lisboa, escreva para o e-mail / jrsnovels@gmail.com / O autor terá o maior gosto em responder a qualquer leitor que se lhe dirija a propósito desta obra.”. В превод това трябва да звучи така: „ВРЪЗКА С АВТОРА / Ако желаете да се свържете с автора, за да коментирате романът Милионерът в Лисабон, пишете на имайл jrsnovels@gmail.com / Авторът с най-голямо удоволствие ще отговори на всеки читател, който се обърне към него относно тази творба.”. Това каре липсва в българското издание. Разбира се, не знам каква е причината. Ако е лична и авторът е заявил, че не иска то да бъде превеждано, българският екип трябва да се съобрази с това искане, но ако такова изискване няма, не мисля, че е редно спрямо българските почитатели на Жозе Родригеш душ Сантуш тази бележка да липсва. Да, не всеки може да се обърне към него на родния му език, а и не е нужно – все пак почти всеки говори английски или може да се допита до свой близък, за да изкаже мнение или да зададе въпрос. Сигурна съм, че авторът би отговорил и наистина не би пренебрегнал никого.
В заключение бих искала да отбележа коментара на Христо Блажев относно последната преведена на български книга на Душ Сатуш – „Ватиканът”. Според Блажев (линка с коментара оставям в „Ползвани източници”) информацията относно тайните на католическата църква е важна, но книгата не представлява никако художествено постижение и даже читателят може да остане разочарован от нея след като е прочел поредицата за най-богатия човек в света. Без да съм чела „Ватиканът” напълно се доверявам на коментара на Христо Блажев, защото тази книга е част от историческите трилъри с професор Томаш Нороня, някои от които съм чела на португалски. Жалкото е, че до българската публика достигат най-вече те и сме лишени от друг исторически роман, който бях споменала в началото – “O Anjo Branco” – „Белият ангел”, който разказва за войната в Мозамбик и също се позовава на реални исторически събития и личности, своеобразна биография на бащата на португалския писател.
Надявам се до нас да достигнат и други романи извън вече споменатата историческа поредица, които да бъдат рецензирани, защото авторът е вече достатъчно известен сред нас и мисля, че все повече хора проявяват интерес не само към него, а и към съвременната португалска литература.

Ползвани източници:
1. Агро Пловдив. Жозе Родригеш душ Сантуш: Ако Иисус се върне, няма да влезе в църквата, а в Синагогата // agroplovdiv.bg, 11 юни 2013.
http://agroplovdiv.bg/6152/%D0%B6%D0%BE%D0%B7%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%88-%D0%B4%D1%83%D1%88-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D1%88-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%B2/ (25.01.2019)
2. Блажев, Х. Ватиканът крие грозни тайни // knigolandia.info, 12 януари 2019 . http://knigolandia.info/book-review/vatikanut/ (25.01.2019)
3. Велев, Ю. Жозе Родригеш душ Сантуш: Внимавайте с радикалните ислямисти // 24chasa.bg, 27 август 2012. https://www.24chasa.bg/Article/1521334 (25.01.2019)
4. Георгиева, Е. Днес посрещаме в София великия Жозе душ Сантуш // sbj-bg.eu, 12 декември 2015. https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=29668 (25.01.2019)
5. Желева, Д. Жозе Родригеш душ Сантуш: Създавам истории, които да служат на реалността // azcheta.com, 15 декември 2015. http://azcheta.com/zhoze-rodrigesh-dush-santush-sazdavam-istorii-koito-da-sluzhat-na-realnostta/ (25.01.2019)
6. Семерджиева, В. Излиза „Милионерът в Лисабон” на Жозе Родригеш // sbj-bg.eu, 27 ноември 2017 . https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=37567 (25.01.2019)
7. Adm. Жозе Родригеш душ Сантуш: Винаги се връщам с удоволствие в България // hermesbooks.com, 16 декември 2015.
https://hermesbooks.com/novini/%D0%B6%D0%BE%D0%B7%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%88-%D0%B4%D1%83%D1%88-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D1%88-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A/ (25.01.2019)
8. E-vestnik. Жозе Родригеш душ Сантуш идва отново с „Последната тайна“ // e-vestnik.bg, 3 юни 2013. http://e-vestnik.bg/17741/zhoze-rodrigesh-dush-santush-idva-otnovo-s-poslednata-tayna/ (25.01.2019)
9. E-vestnik. Жозе Родригеш душ Сантуш: Сравненията с Умберто Еко ме ласкаят, а с Дан Браун – не // e-vestnik.bg, 21 март 2010. http://e-vestnik.bg/8662/zhoze-rodrigesh-dush-santush-sravneniyata-s-umberto-eko-me-laskayat-a-s-dan-braun-ne/ (25.01.2019)
10. LIRA.BG. Жозе Родригеш душ Сантуш отново в България // lira.bg, 24 юни 2011. https://lira.bg/archives/10640 (25.01.2019)
11. Radio Bulgaria. Португалският писател Жозе Родригеш Душ Сантуш: „Последната тайна” е моят начин да изразя почитта си към Стария Пловдив” // bnr.bg, 17 юли 2013. http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100237468/portugalskiyat-pisatel-joze-rodrigesh-dush-santush-poslednata-taina-e-moyat-nachin-da-izrazya-pochitta-si-kym-stariya-plovdiv (25.01.2019)