„Извънсезонни наблюдения“ – благодатната среща на ерудицията с таланта
Магделия Шугова
Със стихосбирката „Извънсезонни наблюдения“ Манол Глишев затвърждава значимото си място сред младата генерация български поети и ни припомня, че поезията не се изчерпва само с дълбоко лични преживявания и любовни трепети. Поезията на Манол е свободна, лишена от банални рими, а понякога и от точки, запетаи и главни букви.
Също като предишните му две стихосбирки – „Машина от думи“ и „Проект за прекрасен живот“, тази стихосбирка има и познавателна функция, но историческите, литературните и митологичните препратки са по-малко. Бележки под линия обаче липсват – може би поетът разчита на широката обща култура на читателите. Освен това едно такова отклоняване на вниманието би повлияло на възприемането на стихотворенията и би нарушило ритъма. Все пак намирам за много приятно предизвикателството, което поезията на Манол отправя към читателите, които нямат много задълбочени знания в тези области. Малко са стихосбирките, които заедно с удоволствието от прочита, успяват да разбудят любопитството и да донесат нови знания на читателя в дадена област.
„Извънсезонни наблюдения“ се появи с изключителната подкрепа именно на читателите си, чрез предварителна абонаментна кампания, и тази година попадна в краткия списък за литературни награди „Перото” в категория „Поезия“.
Във впечатляващия обем от почти 300 страници могат да бъдат открити разнообразни по тематика и по жанр стихотворения. Освен сезонните и извънсезонни наблюдения в съвременни форми, в книгата има подражания на древните стилове хайку и танка, както и няколко преводни стихотворения от английски, среднофренски и новогръцки.
Виждането на поета за лириката не само като импулс, но и като занаят, който се нуждае от постоянство и усилен труд, се е отпечатало върху всяка страница. В „Извънсезонни наблюдения“ в единен механизъм действат талантът, майсторството, ерудицията, въображението и чувството за хумор.
Стиховете прескачат между делничното и митичното, между реалното и алтернативното, между смиреността и цинизма. Те събират Один и Исус Христос на общ пир, претворяват девойката от метрото в героиня от древногръцката митология, пътуват назад във времето до първия площад, странстват по суша и море с приключенията на забележителния (и фикционален) холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс. А между тези пътувания и претворявания се вглеждат в сезоните, сбогуват се със загиналия верен другар – стария кокер шпаньол, говорят на любимата или пък с хумор възхваляват издръжливостта на черния дроб и създават персонажи като Угодилий, Глупеций и Сенапих.
Глишев е способен да ни поднесе молитва, която произнасяме по един начин, но в мислите ни може да звучи и по друг :
отче наш който може да си на небесата но по-скоро си в умовете ни
нека името ти бъде на почит за да оправдае нашите имена
нека дойде царството ни но чак след нашето
нека волята ти за радостна изненада да излезне същата като нашата
ако не на небето то поне на земята
(„Молитвата, която не се произнася публично“)
Може да сприятели чудовището Грендел с Беоулф:
Грендел мисли си, я виж ги, те не са тъй лоши хора,
що ли все кукувам тъпо сам на тез чукари горе.
Грендел канят го на маса, там канадска да играе.
С мъж се честен ръкостиска. Казват, Беоулф, това е…
(„Веселбата“)
А също да си представи заедно двамата богове:
двамата са еднакво високи всъщност поне една глава
над обикновения човешки ръст и това е съвсем подходящо
понякога поглеждат един към друг и тогава
по-възрастният пръв отклонява погледа
(„Двамата богове“)
Ерудицията и оригиналните идеи, фикционалното и духовното са се преплели с ежедневеното и познатато – със сезоните, на които всеки един от нас е свидетел, с градовете, които обикваме, с любовта, която изпитваме. Дори в тези на пръв поглед по-прозаични теми, има някакъв очарователен отглас от минали времена – понякога от Античността, друг път от Средновековието. И неусетно започваш да чувстваш ностаглия по времена, които не си преживял и по места, на които не си бил.
Истинската сила на стихосбирката е, че тази смесица не е абсурдна, а естествена и дори без да има плавни преходи, някак непринудено се получава преливането от противоположност в противоположност. Тази динамика, тематичното разнообразие и многопластността на стиховете са отличителните белези на „Извънсезонни наблюдения“.
Подобни стихосбирки рядко се появяват в страната ни в последно време, така че „Извънсезонни наблюдения“ е сама по себе си явление, празник на интелекта и таланта и нова надежда за българската поезия.