Автор: Пенка Яджиева

Преводът е изключително отговорно и трудно занимание и същевременно е задължителен фактор за формирането на високоразвита културна среда. През годините концепцията за превод е преминала през големи трансформации. В началото се е превеждало буквално, дума по дума, а преводачът често е вмъквал свои мисли в текста или е премахвал части от авторовия текст. Днес вече са ни напълно познати понятия като буквализъм, реалии, транскриборане, калкиране и др.
В днешно време обемът на преводната литература расте, а с това и броят на хората, занимаващи се с превод. Изучаването на теория на превода и разглеждането на различни казуси за разрешаване на преводачески проблеми не гарантират качеството на превода. От съществена важност за един добър превод са не само отличното познаване на двата езика и познаването на съвременните теоретични концепции, но и лични качества, като чувство за чест, достойнство и етика на самия преводач.
Задължение на преводача е да не дописва, пренаписва и преиначава авторовия текст, не бива да забравя, че е само посредник между автора и читателите. Преводачът трябва да остане незабележим и верен на съдържанието на текста и стила на автора. При превод неизбежно настъпват промени, защото колкото и добър да е един преводач, преведеният текст придобива нови нюанси. Преводачът трябва да се примири с това, но същевременно и да се опита да не променя излишно текста, в противен случай поднася на читателите не оригиналната авторова творба, а своя версия. Важно е преводачът да е запознат с различни теории на превода (как трябва да се превеждат диалекти, реалии, как да се отнесе към възрастта на текста), но това не е достатъчно и тук идва ред на критиката на превода. Тя е необходима, за да анализира случващото се в превода и по този начин да го подобри.