Автор: Пенка Яджиева

Португалска и бразилска литература в България се превежда от първата половина на XX в., като в началото се превежда не от езика първоизточник, а най-често от испански, френски, руски. Според преводача от испански и португалски език и изследовател на бразилско-българските културни връзки Румен Стоянов първата бразилска книга, преведена у нас, е сборникът с разкази „Дона Паула“ от 1938 г., включващ творби на Машадо де Аис и Артур Азеведо.
Традицията да не се превежда от езика на оригинала продължава дълго време, а качеството на някои от преводите е под съмнение, като се има предвид измамното сходство между португалския и испанския. На малко по-късен етап се появяват преводачи, които започват да превеждат директно от португалски, а от 1992 г. в Софийския университет е създадена Португалска филология като редовна специалност (португалски език се преподава от 1976 г. като лекторат). Това доказва, че вече има достатъчно добре подготвени преводачи.
Сред превежданите португалски писатели у нас са Жозе Сарамаго, Фернандо Песоа, Антонио Лобо Антунеш, Жозе Кардозо Пиреш, Урабно Тавареш Родригеш, Лидия Жорже, Жоао Агиар, а сред бразилските: Машадо де Асис, Жоржи Амаду, Кларисе Лиспектор. Безспорно най-известните португалоезични писатели у нас, а и в световен мащаб, са португалецът Жозе Родригеш душ Сантуш и бразилецът Пауло Коельо, заради творчеството им, насочено към по-широка публика.

Конкретни преводачески решения в разказа „Една кражба“ и коментари

Ще бъдат разгледани конкретни преводачески решения в разказа „Една кражба“ от португалския писател Мигел Торга с оглед на литературното въздействие, което преведеният текст оказва върху читателя.

Разказът „Една кражба“ на Мигел Торга е включен в сборника „Разкази от планината“, издаден на български език през 1999г. Описана е историята на крадец, който обмисля да извърши кражба в църква. Той е подтикнат от инстинкт за самосъхранение, зимата е тежка, стомахът му е празен, а съвестта му е разкъсвана от колебания. В крайна сметка той се решава на тази постъпка, но не открива пари в църквата.
Следват няколко преводачески решения в разказа и коментар върху тях:

1) Sem contar – e aqui é que a porca torcia o rabo – com o aviso do solene do juiz.
2) Без да се счита – и тук свинката подви опашка – тържественото предупреждение на съдията.

В това изречение интересен е изразът „a porca torcia o rabo“, преведен като „свинката подви опашка“. Читателят остава озадачен откъде се появява тази „свинка“ насред съда. Всъщност изразът би следвало да се преведе като „и тук идва най-трудното/най-неприятното“.

1) Acender uma vela das do altar, forçar a fechadura da caixa das esmolas, encher o bolso, e ala morena.
2) Да се запали една свещ от олтара, да се насили катинара на кутията за помощи, да напълниш джоба и директно при смуглата девойка.

Сред многото проблеми в това изречение най-силно се откроява „директно при смуглата девойка“, което отново е буквално преведен фразеологичен израз. Изразът означава „дим да ме няма“ или „изчезвам веднага“.

1) Debruçado sobre as pernas, com os dedos dos pés a espreitar das meia rotas…
2) Наведен над краката, с пръсти, надничащи от изкривените чорапи…

По-издържан превод на това изречение би бил „Приведен напред, с пръсти, подаващи се от скъсаните чорапи…“

1) Por ser capela?! Valha-nos Deus!
2) Защото бяха църковен хор?! Хвала на Господ!
Така преведени тези две изречения са лишени от смисъл с оглед на случващото се в разказа. Един по-близък превод до смисъла на оригинала би бил „Защото е параклис?! Опазил Бог!“

1) Raios partissem as horas que gastara a pensar na morte da bezerra!
2) Дяволите да ги вземат часовете, които изхаби, мислейки за смъртта на юницата!

При превода на израза “pensar na morte da bezerra” се натъкваме на поредния буквализъм. Изразът има значение на „изглеждам много замислен“ или „разсъждавам усилено върху безсмислени неща“.

1) Há certas alturas em que a gente, em vez de miolos, parece que tem aranhas no toutiço!
2) Има някога моменти, в които ние хората, вместо мозък изглежда имаме паяци в главата.

В това изречение изразът “tem aranhas no toutiço” е преведен буквално „имаме паяци в главата“, а на български се употребява по-скоро „имам бръмбари/мухи в главата“.
При прочита на преведения текст читателят би могъл да остане озадачен на много места. Чрез буквалния превод на изрази изглежда сякаш се въвеждат нови персонажи: свинката, която подвива опашка, смуглата девойка, мъртвата юница, църковният хор. Така преведен на места разказът поражда нови смисли, които не съществуват в оригиналния текст, а на други, читателят просто губи смисловата нишка. Би могло да се твърди, че това е един провален превод.

Заключение

С нарастването на количеството на преводна литература е необходимо да се увеличи и обемът на критиката както положителна, така и отрицателна. Добре направената и обективна критика би могла да помогне за подобряването на качеството на превода. От полза могат да бъдат и различни дискусии относно проблемите на превода.

БИБЛИОГРАФИЯ
1. Карапеткова, Д. Ботуша в българската литературна мода. София, Сиела, 2012.
2. Асиоли, Р. Тъжни дървета (предговор). София, Огледало, 2014.
3. Де Асис, М. П(р)оглед (преговор). София, Огледало, 2015.
4. Торга, М. Разкази от планината. София, КаринаМ, 1999
5. Антуниш, А. Хроники. София, Пет плюс, 2005.