За някои особености при превода на испански език на различните видове медицински текстове
За някои особености при превода на испански език на различните видове медицински текстове
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРЕВОДА НА ИСПАНСКИ ЕЗИК НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКИ ТЕКСТОВЕ
Лиляна Павлова
МП „Преводач-редактор“
1. Особености и основни характеристики на медицинския превод
Медицинският превод е дял на научно-техническия превод и е пряко свързан с комуникативните нужди, свързани със сферата на медицината. Според Фишбах (1998: 1-2) медицинският превод вероятно е най-универсалната и древна форма на научен превод заради еднаквостта на човешката анатомия и физиология, дългата и добре документирана история на медицината и еднообразността на медицинския жаргон досега..
Той представлява обширна, но добре обособена област от научно-техническия превод, притежаваща някои характерни белези. Както всички научно-технически жаргони, медицинският се основава на четири основни стълба за изразяване на медицинското съдържание – точност, недвусмисленост, яснота и краткост (Алейшандре-Бенавент, Буено Каниграл и Кастельо 2017: 23). Затова текстовете на медицинска тематика са силно информативни и кратки, лишени от стилово разнообразие в регистрите и от разговорно звучене с присъщите му конотации. Основни негови характеристики са (пак там: 24 - 29):
употребата на термини, произлизащи от гръко-латински морфеми;
епоними в анатомията и наименованията на заболяванията;
съкращения (с трите му подтипа – сигли, съкратени форми и акроними);
неологизми (най-вече свързани с влиянието на английския език);
злоупотреба с причастието и страдателния залог (иначе нехарактерен за испанския);
честа елизия на глагола и предпочитание към номиналните форми.
Към посочените характеристики Аларкон Навио (1998) добавя и синонимията, която въпреки моносемността на медицинския жаргон е една от най-противоречивите му особености, тъй като има огромни последствия при превода на медицински текстове.
a) Преводът като дейност/big>
Гарсия Йебра (1982: 30) очертава две основни фази в преводаческия процес: тълкувателна (семасиологичен анализ и разбиране на изходния текст) и възпроизвеждаща фаза (чрез единици и структури от езика на превода се създава нов текст, с който се изразява или предава съобщението на изходния текст). Поради специфичните особености на медицинския превод обаче, тези два основни фази може да бъдат разделени на следните няколко етапа:
изясняване на комуникативната цел (насочеността на текста – към специалист; към специалист и неспециалист; към неспециалист) и функцията (описание на медицинска дейност/продукт/услуга, удостоверение, информация и др.) на изходния текст;
контекстуализиране на изходния текст с цел определяне на типа текст и медицинската област;
разбиране на структурата на текста и последователността на смисловите единици;
откриване на терминологичните съответствия;
изготвяне на текст на езика на превода;
редакция от страна на медицински специалист от съответната област;
текстообработка и корекция.
В описаните по-горе етапи прави впечатление огледалния характер на процесите в двете фази. От една страна, правилно установените цел и функция на текста впоследствие придобиват формален израз в текстообработката и корекцията на текста. От друга страна, контекстуализирането на изходния текст предопределя медицинската специализация на лицето, което ще извърши редакцията (в идеалния случай, когато такъв медицински редактор е наличен; практиката в България показва, че ако медицинско лице е замесено в преводаческия процес, то е със статута най-много на спорадичен консултант). И на последно място, структурата на текста следва да бъде изцяло прехвърлена от изходния на преводния език, за да може да се запази функцията му. Обединяващото звено между тези две фази е откриването на терминологичните съответствия, тъй като то подпомага както адекватното разбиране на оригиналния текст, така и приемливото предаване на вложения в него смисъл.
b) Принцип на адекватността и принцип на приемливостта/big>
Както видяхме по-горе, традуктологичният процес може най-общо да се раздели на две фази – аналитична и синтетична. Независимо от тях обаче, преводът трябва да запази функцията на оригинала на езика на превода. Така преводният текст се явява едновременно езикова трансформация на оригинала и продукт на културата и традициите на езика на превода. Както правилно забелязва Тури (1980) това предопределя два вида изисквания към преводния текст, наложени съответно от:
Принципа на приемливостта. Това е задължението на преводача да състави независим текст, който да функционира напълно самостоятелно според изискванията на езика мета.
Принцип на адекватността. Представлява задължението на преводача да съхрани основната функция и специфичните особености на изходния текст.
Следователно, по време на етапа на изготвяне на превода, в главата на преводача ще се води постоянна борба между приемливостта спрямо езика на превода и адекватността спрямо изходния текст.
c) Преводачът като четящ и пишещ неспециалист
От двете фази на превода и двата посочени по-горе принципа (на приемливостта и адекватността) произлиза и най-голямата отговорност на преводача. Като четящ специализиран текст неспециалист той трябва във всеки момент да се съмнява в своята компетентност. И като съставящ специализиран текст неспециалист, той трябва във всеки момент да се съмнява в своите умения. Това съмнение е от особена важност, защото преводачът работи с документ, от който може да зависи подобрението, опазването или връщането на здравето и, в не малко случаи, спасението или удължаването на един живот. (Пинто 2000).
Ролята на преводача при четенето на текста е двойна - от една страна да усвои и подреди съдържанието, от друга, да си набави неексплицираната в текста информация за пълното му разбиране. А за целта се явява ключово умението му да подбира източниците на информация, от които да извлича знанията си, умението му да борави с бази данни и езиковите инструменти, нужни за ефикасното консултиране на доверени източници. Съответно, може да се твърди, че умелият преводач е, на първо място, умел читател. Неговите интереси и знания са решаващи за начина, по който ще построи превода, а и голяма част от информацията, нужна за разбирането на съдържанието не се намира в самия текст, а е свързана с предварителните знания на четящия. Тоест, цялостната му компетентност като носител на информация между култури (лингвистична, когнитивна и стратегическа) ще бъде пряко свързана с текстовата му компетентност (пак там).
Електронната джунгла е полезен ресурс, но не всичко, което се намира там е минало през филтри за качество и точност. За преводачът е изключително ценна “качествената” информация. Ако умее да я селектира, щом веднъж намери достъп до нея, тя спестява време и работа, особено в дългосрочен план. Същото важи и за изградените с времето терминологични бази данни. Те гарантират валидността на информацията и предотвратяват повторни търсения.
По-нататък в същото изследване Пинто (2000) класифицира в три групи справочните документи в помощ на преводача: оригинални (сходни по функция и съдържание оригинални документи на езика на превода и на изходния език), вторични (каталози, информационни бюлетини, бази данни и т. н.) и третични (енциклопедии, речници, специализирани глосари). Предвид ниското качество на информацията в интернет, е препоръчителна употребата на енциклопедии, защото предлагам структурирано и свързано съдържание.
Все пак най-силна помощ на преводача, в качеството му на четящ (прагматичен) потребител и пишещ (стратегически) неспециалист, оказват документи със същата функция и сходни форма и съдържание, защото успяват да контекстуализират термините в непосредствено сходна ситуация от действителността. В тези случаи обаче, преводачът следва да е напълно уверен в идентичната функционалност на документа. По този начин неговата роля ще се ограничи до търсене на съответствия, а не до съставяне на текст с медицинско съдържание на целевия езика.
2. Чести грешки и неточности
Медицинският жаргон не е толкова синтактично сложен, колкото други специализирани (юридически, технически...) езици. В повечето случаи се състои от кратки, ясни, описателни и обективни изречения. Все пак, колкото и кратко и просто синтактически да е едно изречение, съдържа сложен терминологичен апарат. Това налага често да прибягваме до консултации в интернет и речници, за да можем да разберем съдържанието и смисъла му. Така навлизаме в една безкрайна поредица от проучвания и документирания, която има за цел, от една страна, да ни разкрие във възможно най-голяма степен съдържанието на изходния текст и, от друга страна, да ни подпомогне в откриването на терминологичните съответствия.
В този традуктологичен процес обаче, дори опитният преводач често се натъква на сходни грешки и неточности, които не бива да игнорира. Тук ще се спра само на най-често срещаните - неточностите и противоречията в оригинала, интерференцията, влиянието на английския език, съкращенията, терминологичните несъответствия, ролята на рода и мерните единици.
a) Неясноти и противоречия в оригинала
Написаните от медицински лица текстове много често съдържат грешки, все пак авторите им не са езиковеди. По тази причина езиковият жаргон може да включва аграматизми, като задачата на преводача в тези случаи е не да поправя лекаря, а да използва точните термини и езикови структури (Ордонес Галего, 1992). Същинският проблем е, че колкото повече грешки съдържа изходният текст, по-големи ще бъдат трудностите пред преводача при тълкуването и изготвянето на преводния текст.
Особено важно значение за превода има синонимията. Въпреки привидната еднозначност на медицинската терминология, нерядко съществуват синоними (специализиран и общоприет) на редица термини. В някои случаи това се дължи на популярността на някои медицински явления, като например двойките термини менструация/месечен цикъл (menstruación/regla), рак на млечната жлеза/рак на гърдата (cáncer de mama/cáncer de pecho). Но в други това е резултат от чуждоезиковото влияние - conjuntivitis primaveral/conjuntivitis vernal, абдоминален/коремен, кранеален/черепен и т. н. Това налага, според Аларкон Навио (1998) информираност на преводача относно използваемостта на термините (най-често чрез статистическото търсене в Google) и консултации с медицински специалисти, когато за първото нямаме достатъчно достоверна информация.
Омонимията, макар рядка, е друга особеност на медицинския жаргон. Напр. испанското прилагатлено cólico, може да означава както ‘свързан с дебелото черво’, когато се използва като прилагателно, така и ‘остра коремна спастична болка’, в ролята си на съществително.
Не на последно място трябва да се посочи и проблемът с четимостта на документа. Той е особено явен при свидетелствата за работа в чужбина и медицинските карти, които се попълват на ръка по медицинските специалисти. Дори когато текстът е написан на родния за преводача език, той нерядко е напълно неразгадаем. В тези случаи обикновено се прибягва към консултация с други медицински специалист или, в краен случай, се оставят без превод със съответната бележка под линия на преводача относно тяхната неразгадаемост.
b) Интерференция
Интерференцията представлява най-общо волно или неволно пренасяне на особености от родния език върху чуждия. В превода тя е особено широко разпространена, като вече не зависи от посоката на превода (прав или обратен), защото дори в правия превод към родния език на преводача под влияние на изходния текст е вероятно пренасянето на езикови структури или термини. Особено чувствителни на влиянието на интерференцията са употребата на предлозите и “фалшивите приятели”, в чиято клопка попадат дори опитните преводачи, когато са притиснати от кратки срокове.
Примери за неточности и грешки в предлозите са лесно откриваеми дори на пръв поглед: Увод В медицината / Introducción a la Medicina, Превод НА испански език / Traducción AL español и т. н. В повечето случаи става въпрос за характерната за всеки език рекция на глагола. Но това не винаги е така. Понякога интерференцията се преплита с други езикови особености и се получават по-трудни за откриване неточности. Например, по-номиналният характер на българския език води до разширена употреба на наречия и причастия, докато в тези случаи испанския предпочита адвербиалните структури от предлог и съществително (вдясно / a la derecha) и номинална фраза с или без предлог (приет на/fecha de ingreso, тегло при изписване/peso alta).
“Фалшивите приятели” са всъщност най-големият враг на преводача на медицински текстове. Докато интерференцията при предлозите не може да повлияе върху съдържанието на текст, то “фалшивите приятели” са способни съществено да изкривят смисъла на текста. За огромното им влияние свидетелстват списъците с подобни термини при превода между испански и английски език, които регулярно се публикуват в специализирания периодичен печат в Испания (напр. Наваро и др. 1992, 1994, 1995, 2014а). Особено значимо постижение на испанската преводаческа школа в това отношение е достъпният дори онлайн Речник на съмненията и трудностите в превода на медицински английски език (Наваро 2014b), което е безценно помагало за всеки начинаещ преводач. Доколкото спрямо българския това поле е изцяло неразработено, преводачът следва да е особено внимателен и бдителен, да се усъмнява във всеки термин и никога да не бърза в работата си (да, на испански може да се срещна терминът fluoroscopía като превод на флуороскопия, но това е рядко използван англицизъм, докато, особено в Испания, общоприетият термин е radioscopía).
с) Епоними
Епонимите са често срещани както в обикновения, така и в тясно специализирания медицински жаргон (Алейшандре-Бенавент и др. 2017: 24), тъй като редица медицински изследователи са дали имената си на заболявания, синдроми и изследвания. Макар и повечето от тях да са широко разпространени в западния свят (никотин, паника, венерически заболявания), редица по-специализирани процедури и заболявания са придобили известност с различни наименования. Така test de O'Sullivan се превежда като скрининг за гестационен диабет, а в случая на фалопиевите и евстахиевите тръби българският предпочита епопнимите, а испанският - съвременните термини trompas uterinas и trompa auditiva / tubo faringotimpánico.
Съвременният отказ от епоними в Испания произтича от неяснотите относно първия откривател на някои медицински явления (уртикарията на Милтън се нарича и едем на Квинке, синдромът на Сак съответства на синдрома на Елерс-Данлос) и с образователните трудности (по-лесно е да се запомни гръко-латинското производно на термина, отколкото множество чуждестранни, несвързани с със самото явление имена). Все пак в много случаи обаче именно епонимът позволява по-лесно установяване на преводния еквивалент.
d) Влияние на английския език
Като цяло, медицинската терминология открива своя произход в древногръцкия и латинския. До края на XVIII и началото на XIX век тези два класически езика са били езикът на медицината, като латинският се е използвал и за университетското обучение. Въпреки че през XIX век латинският губи своето дидактическо влияние и изчезва, той оставя видими следи и днес, когато продължава да е основата на общата медицинска терминология.
След кратки влияния на френския и немския език върху медицината, през последните трийсетина година своето господство налага английският (Наваро 2001), който се превръща в международен език на научната медицинска литература и прониква масово във всеки вид език (специализиран и неспециализиран). Повечето научни публикации (за нови медицински открития, изследвания, проучвания, статистики и т. н.) се публикуват главно на английски език.
Оттук произтича и най-голямата опасност в превода - по силата на съвременните тенденции преводачът да използва англицизъм вместо общоприетия термин в българския или испанския език. А това не е толкова рядко явление, особено при по-младите лекари, ползващи свободно английски език. Така рентгеноскопията и la radioscopía отстъпват под напора на английския термин fluoroscopy и се образуват “фалшиви приятели”, като най-съществено е влиянието им в обратния превод, защото преводачът по-трудно може да открие подходящ консултант, който да разреши съмненията му.
Влиянието на английския език е неизбежен фактор, който води и до обогатяване на езика - неологизмите, получили подходящо графично оформление съгласно нормите на приемащия език, бързо успяват да се наложат, особено за несъществуващи до момента явления, изследвания и методи. В тези случаи английският много помага. Затова преводачът не бива да се бори срещу тази тенденция, а просто да действа с повишено внимание за присъствието на “фалшиви приятели”.
e) Съкращения
Съкращения, независимо дали става въпрос за сигли, съкратени форми или акроними, нерядко затрудняват значително преводача неспециалист. Разбира се, има общоприети заради честата им употреба съкращения, които лесно може да бъдат открити както в справочната литература, така и в интернет. Но в други случаи то се използва единствено от специалистите в една единствена област на медицината, а понякога са и свободно съчинени от автора на текста, които поради липса на време или пространство прибягва до съкращаване на подразбиращите се за него термини. Макар и подразбиращи се за медицинско лице, за неспециалистът тези съкращения представляват непреодолима трудност.
Златното правило в специализирания превод е “колкото по-малко съкращения се използват в преводния текст, толкова по-малко места за грешки остават”. Ако разполагаме с достатъчно място, най-разумно е да използваме пълните форми, винаги когато това е възможно. Поради опасността от прекомерно увеличаване на броя знаци и на крайната стойност на поръчката за превод, в някои случаи все пак е подходящо да се използват най-популярните съкращения като АН (артериално налягане), КАТ (компютърно-акциална томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), АЛАТ (аланин аминотрансфераза), кр. з. (кръвна захар) и т. н. Все пак, според Жилберт Салва (2013), тенденцията в Испания е при хормоните и протеини да се превежда името, но да се оставя и съкращението на английски.
Съществен проблем представляват някои измислени и неналожени съкращения като например на испански RX (rayos equis вместо radiografía, ренгенография), tbc (tuberculosis, туберкулоза), L-X-V (lunes, miércoles, viernes), G3 P2 A1 C0 (3 gestaciones, 2 partos, 1 aborto, ninguna cesarea: 3 бременности, 2 раждания, 1 аборт, без секция) и т. н. В случай че след много ровене в Интернет преводачът успее да ги разбере, не бива да предава съдържанието им със същата форма, защото ще предизвика същия проблем с разбирането, пред който самият той се е изправил (Алейшандре - Бенавент и др. 2017).
f) Терминологични несъответствия
Най-често проблемът с терминологичните несъответствия се явява при търговските наименования на лекарствените продукти. И това е разбираемо, тъй като фармацевтичната индустрия, колкото и да е глобализирана, винаги се съобразява на първо място с местния пазар. Така например, в България метамизолът (норамидопирин) е широко известен под наименованието аналгин, докато в Испания той се нарича nolotil, а в Мексико - prodolina. Марш (без година) въз основа на опита си пояснява, че по отношение на превода на лекарствени препарати преводачът следва да действа изключително внимателно и предимно след консултация със специалист, тъй като в резултат от дейността му може да последва пряка вреда за здравето и живота на пациента. Пълната проверка е един от най-важните елементи на медицинския превод, продължава Марш (пак там), тъй като в сферата на медицината съществуват много наименования на лекарствени продукти, които изглеждат сходни, но не са, поради което е крайно наложително да се проследи активното вещество преди да се използва в целевия текста. А когато това не е възможно поради обстоятелствата, в които се извършва превода, трябва да се посочи в скоби активното вещество на продукта.
g) Ролята на рода
Родът на пръв поглед не изглежда съществена трудност в медицинския превод, тъй като не застрашава разбирането на изходния текст. Ордонес Галего (1992) обаче подчертава, че той не е маловажен проблем, особено когато в практиката медицинските лица използват род, различен от официално признания от испанската Кралска академия по езика. В теоретичната литература обикновено се отбелязва тази особеност, но в практиката преводачът се сблъсква с труден избор - дали да следва предписанията на Кралската академия по езика или практическата употреба от лекарите. За Наваро (без година) езиковата култура на преводача налага употребата на граматически правилния род, дори когато той не е особено логичен. Такъв е случаят на hidrocele - според речника на Кралската академия по езика този термин е съществително от женски род, докато всички други производни от наставката -cele са съществителни от мъжки род (какъвто род предпочитат и лекарите el hidrocele). А при enzima родът е двусмислен, тъй като терминът може да се използва както в мъжки, така и в женски род; въпреки това медицинският език предпочита женския род (Ордонес Галего 1992).
h) Mерни единици
Специализирания текст би трябвало да използва международните мерни единици. Проблемът е, че понякога отделни страни използват традиционни единици. Така например Марш (без година) отбелязва, че холестеролът в кръвта се измерва във Великобритания със стойности от 7,5 до 8,1, а в Испания - от 125 до 200 (за сравнение в България за гранична стойност се приема 5,2 mmol/l). Явно медицинската практика е различна във всека страна. И колкото членството в един икономически съюз да се опитва да направи тези различия съизмерими, те все пак съществуват. Което налага на преводача винаги да използва мерните единици, без да ги приравнява (въпреки че това ще затрудни ползването на целевия текст от евентуалните му специализирани потребители), защото това категорично е извън неговата компетенция като неспециалист.
3. От теорията към практиката
Независимо от казаното дотук, принципът, който гарантира сравнително доброто качество на превода, е само един – принципът на съмнението. Както съмнението е в основата на всяка наука, така и е най-големият помощник на професионалния преводач. Защото само ако се съмнява във всичко, той ще намери мотивация и информация, за да документира всяка минимална подробност от изходния и целевия текст и да допусне възможно най-малък брой грешки и неточности.
Точно в това се и състои основната особеност на превода на медицински текстове. Със своята научност той налага съмнението като основен инструмент за работа, а документирането на изходния и целевия текст чрез сходни по функция документи – като основни техники. Докато художественият превод има значително повече функции – референциална, естетическа, емотивна и апелативна, медицинският език е силно референциален. И предвид тази му водеща референциална особеност, основна задача на преводача на медицински текстове трябва да бъде съхраняването и запазването на функцията на текста (в зависимост от типа му) чрез предаване на съдържанието на оригинала с формите на целевия език.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Аларкон Навио, 1998. Alarcón Navío, E. (1998): „Variedad y especifidad de la traducción médica“ - В: Félix Fernández, L. y Ortega Arjonilla, E. (coоrds.) (1998): Actas de las II Jornadas Internacionales de Traducción e Interpretación. Málaga: Universidad de Málaga, 1025-1033.
Алейшандре-Бенавент, 2017. Aleixandre-Benavent, R., F. J. Bueno Cañogral y L. Castelló Cogollos (2017): „Características del lenguaje médico actual en artículos científicos“ –В: Educación médica, 2017, бр. 18, стр. 23 - 29.
Гарсия Йебра, 1982. García Yebra, V. (1982): Teoría y práctica de la traducción. Madrid: Gredos.
Наваро, (без година). Navarro González, F.A. (sin año): „Problemas de género gramatical en medicina“. Консултирана на 31.01.2018г. https://esteve.org/wp-content/uploads/2018/01/137013.pdf
Наваро и Ернандес, 1992. F.A. Navarro,F. Hernández (1992): „Palabras de traducción engañosa en el inglés médico“ – В: Med Clin (Barcelona), бр. 99, стр. 575-580.
Наваро и Ернандес, 1994. F.A. Navarro y F. Hernández (1994): „Nuevo listado de palabras de traducción engañosa en el inglés médico“ – В: Med Clin (Barcelona), бр. 102, стр. 142-149.
Наваро, 1995. F.A. Navarro (1995): „Ciento treinta y cuatro palabras y expresiones de traducción engañosa en dermatología“ – В: Actas Dermosifiliogr, бр. 86, стр. 624-633.
Наваро, 1995. F.A. Navarro. „Tercer listado de palabras de traducción engañosa en el inglés médico“ – В: Med Clin (Barcelona), бр. 105, стр. 504-514.
Наваро и Гонсалес, 2014а. F.A. Navarro y J. González de Dios (2014): „Palabras y expresiones inglesas de traducción difícil o engañosa en investigación clínica, bioestadística y medicina basada en la evidencia“ – В: Emergencias, бр. 26, стр. 375-392.
Наваро, 2014b. Navarro, F. A. (2014b): Diccionario de dudas y dificultades de traducción del inglés médico (3.a edición). Versión 3.02. Консултирана на 31.01.2018 г. http://www. cosnautas.com/
Ордонес Галего, 1992. Ordóñez Gallego, A. (1992). Lenguaje médico. Estudio sincrónico de una jerga. Madrid: Ediciones de la Universidad Autónoma de Madrid.
Пинто, 2000. Pinto, M. (2000). „Documentación para la traducción en la sociedad de la información“. Universidad de Granada. Консултирана на 31.01.2018г.