Автор: Пенка Яджиева

Книгата „Ботуша в българската литературна мода“, издадена през 2012 г., се стреми да проследи пътя на преводната италианска литература в България от Освобождението до 1989 г. Преводът на италианските произведения е разгледан с оглед на влиянието, което оказва в българските литературни и културни среди. Проследена е и рецепцията на превода от литературни критици.

Книгата е разделена на 13 глави, като всяка от тях се съсредоточава върху определено произведение („Ад“ на Данте), автор (Франческо Петрарка, Габриеле Д‘Анунцио, Марио Мариани, Мусолини, Куазимодо, Алберто Моравия, Микеланджело, Умберто Еко), преводач (Енрико Дамиани, Милко Ралчев, Фани Попова-Мутафова) преводач и автор (Кирил Христов, Уго Фосколо) или времеви период (Социалистически пластове).

„Ботуша в българската литературна мода“ до голяма степен представлява критика на превода. Разгледана е рецепцията на превода на българска почва по времето на издаването му. Критиката на превода, направена от съвременниците на преводачите, често е продиктувана от личностни взаимоотношения, но все пак не пести както положителните, така и отрицателни отзиви, които са толкова важни за развитието на преводаческата практика.

Направен е и съвременен анализ на преводите, като често се сравняват няколко превода и вариант, предложен от Дария Карапеткова, който се доближава възможно най-много до значението на оригинала. Наблюденията са изключително интересни, често в превода на поезия преводачите жертват съдържанието, за да запазят формата или обратното. В превода на проза също се наблюдават недостатъци от съвременна гледна точка – премахване на текст, добавяне на текст, буквализъм, недоразбрано съдържание. Но както доказва и самата авторка тези недостатъци са съвсем нормални като се има предвид кога са направени преводите и в крайна сметка в по-голямата си част преводите са сполучливи.

Преводът е разгледан като съвкупност от много фактори – значимостта на преведеното произведение за българската културна общност, личността на самия преводач, изборът на произведение, който често се прави от преводача, преводаческите практики и разбирания по времето на направата на превода, критиката на превода от съвременниците му, критиката на превода от днешна гледна точка, политическата ситуация в България (периодът след Освобождението, когато се наблюдава стремеж да се настигнат в културно, а и не само, отношение другите европейски страни и периодът след 1945 г., когато се налагат много ограничения и преводът е повлиян от политически фактори.)

Книгата „Ботуша в българската литературна мода“ на Дария Карапеткова е ценна с това, че, от една страна, накратко очертава историята и рецепцията на превода на значими италиански автори и творби в България от Освобождението до 1989 г. От друга страна, разглежда качеството на превода като предоставя няколко преводни варианта и прави ползотворно сравнение между тях, взимайки под внимание годините им на издаване. Тя е многопластов преглед на преводите, който може да бъде от полза не само на преводачите с италиански език, но и на всички други.