Автор: Мария Ямболиева
Най-общото впечатление от българската рецепция на Ерих Мария Ремарк, ако бъде видяна в съпоставка с възприемането на други чужди писатели в националната ни култура, е че се откроява като забележително дружелюбна. Доминираща в цялата й вече близо 90-годишна история е нагласата на възторжен прием. През по-голямата част от тези десетилетия Ремарк се възприема от българските читатели като един от най-популярните чужди писатели, любимец на няколко поколения. За разлика от ред други западноевропейски автори, произведенията му не са били открито забранявани или цензурирани. От първото му представяне в България до сегашния момент в периодичните издания редовно се публикуват статии и отзиви за личността и творчеството му. Основен акцент в повечето от тези текстове са неговите пацифистки убеждения. Оформянето и закрепването на подобна представа за писателя е вероятно една от основните причини Ремарк да бъде превеждан в България дори и в първите години след Деветосептемврийския преврат. А за периода преди Втората световна война е важно да се отбележи, че докато в Италия и Германия след появата на фашизма книгите му са многократно забранявани и демонстративно изгаряни (в Германия с идването на Хитлер на власт през 1933 г. романът „На западния фронт нищо ново“ бива публично изгорен, а по-късно същата съдба има и продължението му „Обратният път“), в България до подобни ексцесии не се стига. Даже напротив – творбите на Ремарк продължават да бъдат превеждани и преиздавани.
Най-интензивна и особено интересна е рецепцията на романа „На западния фронт нищо ново“. В него писателят дава израз на непримиримостта си към войната и нейните жестокости. Едва деветнайсетгодишен, по време на Първата световна война, той е изпратен на фронта. Спомените си от времето, прекарано на фронта, той разкрива именно в този свой роман, който има силен антивоенен патос. “На западния фронт нищо ново” има три български издания още през 1929 г., същата, през която се появява оригиналът („Im Westen nichts Neues“, Propyläen Verlag). Преводът е на Димитър Хаджиилиев, книгата е дело на софийското издателство „Бр. Миладинови“. Преди за излезе като самостоятелно издание обаче, романът придобива известност след българската читателска аудитория с помощта на поредица публикации. Във в. „Нова България” от 15 април 1929 г. е отпечатан, съпроводен с кратко резюме, откъс от романа, преведен от Хр. Велев (Дянков 2001:44). Два месеца по-късно в сп. „Хиперион” е поместен обстоен анализ от Моис Бенароя (Бенароя 1929). Отново през юни в сп. „Златорог” се появява коментар за появата на творбата в Германия, фокусиран около дистанцията във времето, направила възможно художественото претворяване на войната (К.Н. 1929). С поредица от три вестникарски публикации на една и съща статия през м. юли Христофор Клуге представя биографични данни за Ремарк и факти за успешния прием на романа му в Германия и Англия под заглавие „Най-популярният писател днес”. В следващите броеве на същите вестници е поместен превод на глава от книгата, озаглавена „При ранения другар”, в превод също на Клуге (Клуге 1929).
Първото издание на романа от края на юли се появява в отговор на така създаденото високо очакване. В послеслова, написан от Ат. Георгиев, за романа се говори вече като за „епохално творение” (Георгиев 1929). Реакцията на читателите е възторжена, изданието е буквално разграбено, появяват се множество отзиви в периодиката – в. „Нова дунавска заря”, в. „Пряпорец”, в. „Пладне”, в. „Отечество”, сп. „Заря”. През септември излиза второ издание, а в края на годината се появява и трето. Същевременно се отпечатват все повече и повече статии, посветени на Ремарк и неговия роман. През 1930 г. към коментаторите се присъединяват Ал. Балабанов и К. Гълъбов. Гълъбов влиза в пряка кореспонденция с писателя. Той също дава изключително висока оценка за романа, но изразява неодобрение към превода, което предизвиква незабавната гневна реакция на Д. Хаджиилиев, който обвинява Гълъбов в „даскалско тесногръдие” . Около романа се разгръща и политическа полемика, която изправя едни срещу други пропагандатори и противници на войната, надигат глас и крайните националисти, които упрекват Ремарк в подкопаване устоите на националното съзнание. През 1930 г. е подготвена постановка по романа в театър „Ренесанс”, но до осъществяването й не се стига поради силна политическа съпротива (за различните прояви на полемиката по повод Ремарк (вж. Дянков 2001:447-450).
Нова вълна от публикации се появява по повод екранизацията на романа и забраната да бъде прожектирана в Германия, както и във връзка с излизането на следващия му роман „Обратният път” (Der Weg zurück, 1931). В България обаче филмът е представен при огромен интерес, при това не само в София (премиерата е на 17 август в „Модерен театър”), но също и в Пловдив, Бургас, Плевен, Русе и други големи градове, където е прожектиран до края на 1933 г.
През 1931 г. издателство „Хр. Г. Данов“ публикува преработен превод на Хаджиилиев, който е преиздаден и през 1945 г. (Хаджиилиев, С., Народно издателство). В навременната и интензивна рецепция няма нищо изненадващо, тъй като и на други места интересът, който публиката проявява към книгата, е изумителен. В Германия първият тираж от 50 хил. бройки е буквално разграбен за един ден, а до края на годината само там са продадени около един милион екземпляра. Откликът в България е съответен. Нов превод на романа (на Никола Георгиев) се появява през 1982 г. (С., изд. на ОФ), а през 1989 г. е отпечатано общо издание с продължението „Обратният път“ (прев. Е. Драганова, С., ОФ).
Измежду останалите произведения на Ремарк, друг роман с многобройни издания е „Обичай ближния си“ („Liebe deinen Nächsten,1941 г.“). Любопитен факт от рецепцията на това произведение е преводът на Борис Любенов (изд. „Делакорт“, 1999 г.), направен от английски език, при положение, че по-ранните преводи са от немски: 1946 (С., изд. М. Г. Смрикаров), 1992 (Ст. Загора, А&И); 1998 (Бургас: Димант).
За да бъде осмислена динамиката в българската рецепция на Ремарк, е необходимо да се проследи развитието на интереса към творчеството му през трите основни периода – преди 1944 г., от 1944 г. до 1989 г. и след 1989 г.
Първият роман на Ремарк „Мансардата на бляновете“, който излиза през 1920 г., не е удостоен с особено внимание от немската критика. В България той ще се появи едва през 1930 г. (прев. Методи Вечеров, под ред. на Вера Плочева, С., Право, Библиотека Перли из световната литература), за да бъде преиздаден отново едва след 1990 г. (1991 – прев. Методи Вечеров, Пловдив, „Хр. Г. Данов“ и 1999 – прев. Петър Петров, С., Делакорт).
Прави впечатление, че въпреки отделните опити за цензура, провеждани от тясно ограничени кръгове, възприемането на Ремарк в България до началото на Втората световна война е в определяща степен независимо от политическата конюнктура. Факторите, които определят благоприятната рецепция, са характерният му стил на писане, драматичните и завладяващи сюжети и най-вече пацифизмът, с който са изпълнени произведенията му. Както много точно обобщава Венцеслав Константинов „…в героите на Ремарк се долавя някаква особена човечност, отвращение към варварството и бруталността, те са изпълнени с любов към себеподобните, прекарват времето си в сантиментално блуждаене и псевдофилософски размишления върху смисъла на живота и изкуството.“ (Константинов, 1987).
Интересно е да се проследи как се развива по-нататък рецепцията на Ремарк по време на Втората световна война, когато България е на страната на Германия, а и след края й. През 1941 г., когато България става член на Тристранния пакт, в Германия отношението към Ремарк е крайно враждебно. С идването на Хитлер на власт книгите на писателя биват забранени, а няколко години по-късно (през 1938 г.) той е изгонен от страната и лишен от немско гражданство. Писателят се заселва в Швейцария близо до Лаго Маджоре, а по-късно заминава за Ню Йорк, където продължава да пише и публикува. Следващият му роман – „Обичай ближния си“ – е издаден на английски през 1939 г. първо в Лондон под заглавието „Flotsam“ в сп. „Collier’s Weekly“, а две години по-късно се появява като самостоятелна книга (прев. от нем. Denver Lindley; изд. Little, Brown and Company, US). На немски го публикува отново амстердамско издателство (Liebe deinen Nächsten, Querido/Bermann-Fischer, Amsterdam/Stockholm 1941). Сюжетът на произведението е със силен автобиографичен намек – разказва се за три момчета, изгонени от родината си по времето на националсоциализма и принудени да се скитат из Европа, отхвърлени от всички.
Подобно развитие не може да не повлияе приема на Ремарк в България. И все пак през 1940 г. е преведен романът „Трима другари“ (П. К. Чинков, изд. М.Г. Смрикаров; Библиотека Световни автори: Знаменити съвременни романи), което свидетелства за запазването на относителна културна автономия. Любопитен факт е, че оригиналът излиза в амстердамското издателство Querido (Drei Kameraden, Querido, Amsterdam, 1938). Нови издания на произведенията на Ремарк обаче не се появяват чак до 1946 г., когато за втори път е издаден романът „Трима другари“ отново в превод на П. К. Чинков (прев. от нем. – 2. изд. – София: М. Г. Смрикаров).
През същата година Ремарк публикува и „Триумфалната арка“ (Arc de Triomphе, Micha, Zürich 1946), която веднага е преведена на български (прев. от англ. Невяна Розева. – София : М. Г. Смрикаров, Библиотека Световни автори : Знаменити съвременни романи; Г. VIII, кн. 5), а през 1947 г. за трети път излиза „Обратният път“, но под заглавие „Завръщането“ (прев. от ориг. Вера Плочева. – [3. изд.]. – София: Право). Тези няколко издания са възможни, тъй като първите две-три години след Девети септември все още продължават да съществуват частните издателства, които ще бъдат закрити през 1947 г. Оттам нататък следват десет години, през които ще липсват каквито и да е издания с творби на писателя.
През 50-те обаче интересът към Ремарк се завръща и новите заглавия се издават в големи тиражи. „Време да се живее и време да се мре“ (прев. М. Чернев, Л. Пенчев; 1. и 2. изд., София : НС ОФ, 1956) излиза два пъти с почти 40 000 бройки, „Искрица живот“ (прев. от ориг. Тодор Куюмджиев; 1. и 2. изд., София : НС ОФ, 1957 г.) има също две издания. През следващата година се появява и „Черният обелиск“ (прев. от нем. Б. Апостолов, Л. Цветанов; [С предг. от Сергей Лвов]. – София : НС ОФ). Впечатление прави пълният монопол на издателство “Отечествен фронт”. Това продуктивно за българската рецепция на Ремарк десетилетие завършва с преиздание на „Триумфалната арка“ (прев. от англ. Невяна Розева; Предг. от М. Злобина. – София : Нар. култура, 1960). Специално внимание заслужава огромният тираж – 20 080 бройки.
Статиите в периодичния печат, посветени на творбите на Ремарк, са също многобройни. През 50-те години вестниците „Вечерни новини“, „Народна култура“, „Народна младеж“ и „Отечествен глас“ публикуват критически статии и интервюта с писателя. Критическата нагласа е позитивна. Определя я антивоенният патос на автора, който присъства във всяка негова творба, но също и характерният му стил на писане. Високо оценени са също емоционалният почерк, прямотата на изказа и автобиографичните елементи в неговото творчество. Особено висока оценка получава „Искрица живот, определена като „силна преди всичко със своята убедителност. Авторът не премълчава нищо, не щади никого, а изнася един след друг факти – безмилостни и достоверни“ (Шаулов, 1957:7). „И в този свой роман („Искрица живот“ – б.а) Ремарк се показва като добър майстор на диалога. Повествованието се следи с интерес и държи читателя в непрекъснато напрежение“ (Докторов 1957:4).
През следващото десетилетие ще липсват издания на Ремарк . Едва през 1973 г. на българския пазар ще излезе нова негова творба – „Живот назаем“ (прев. от нем. Венцеслав Константинов. – София/Пловдив: Медицина и физкултура/Д. Благоев), която ще остане като самотно изключение.
През 80-те години на века обаче родният пазар е буквално „залят“ от нови издания. Ремарк е починал още през 1970 г., но интересът и на Запад, и в България не е намалял. Важно е да се спомене, че тази тенденция се осъществява в контекста на цялостно оживление в преводите на западна литература. Самият Ремарк от своя страна се е превърнал в класически автор за българския читател. Било за първи или за пореден път през това десетилетие са издадени най-значителните му произведения, а тиражите са наистина впечатляващи (от 80 до 110 хил. бройки):
• Черният обелиск : Историята на една закъсняла младост : Прев. от нем. Борис Апостолов и Любен Цветаров; С., ОФ, 1980
• Нощ в Лисабон : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Донка Илинова. – Варна : Г. Бакалов, 1981
• Триумфалната арка : [Роман] / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Николай Краев. – София : ОФ
• На западния фронт нищо ново : [Роман] / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Никола Георгиев. – София : ОФ, 1982.
• Искрица живот : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Тодор Куюмджиев. – 2. изд. – София : ОФ, 1983.
• Сенки в рая : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Емилия Драганова. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1983 (София : Г. Димитров)
• Трима другари : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Недялка Попова. 3. и 4. изд. – София : ОФ, 1984
• Живот на заем : [Роман] / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Венцеслав Константинов. – 2. изд. – София : ОФ, 1985
• Време да се живее и време да се мре : [Роман] / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. М. Чернев, Л. Пенчев. – [3. изд.]. – София : ОФ, 1986.
• Сенки в рая : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Емилия Драганова. – 2. изд. – София : ОФ, 1987
• Черният обелиск : История на една засъсняла младост : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Борис Апостолов, Любен Цветаров. – 3. изд. – София : ОФ, 1988
• Нощ в Лисабон : Роман / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Донка Илинова. – 2. изд. – София : ОФ, 1990 (1989)
• На Западния фронт нищо ново ; Обратният път : Романи / Ерих Мария Ремарк ; Прев. от нем. Никола Георгиев, Емилия Драганова ; [С предг. от Венцеслав Константинов]. – София : ОФ, 1989
След промените Ремарк остава един от най-четените западни писатели. Преиздават се неколкократно вече познатите заглавия, излизат и няколко нови творби и сборници с разкази. Но интересът към Ремарк вече променя характера си. В новата културна ситуация обект на любопитство става по-скоро „жълтата хроника“ около автора. Статиите, които се появяват по вестниците и в интернет, са достатъчно красноречиви: „Ерих Мария Ремарк, последният романтик“ (www.glasove.com), „Една разтърсваща история от Ерих Мария Ремарк“ (www.beu.bg), „Романтичният странник Ремарк и „Триумфалната арка“ (http://e-vestnik.bg), „Марлене Дитрих разбива сърцето на Ремарк“ (novinar.bg/news).
В резултат стават известни множество подробности от биографията на писателя. Особено голям е интересът към интимния му живот – женил се е няколко пъти, през 1925 г. сключва брак с балерината Юта Илзе Замбона, но бракът им не е особено успешен, няколко години по-късно се развеждат, а след това Ремарк емигрира в Швейцария. Малко преди началото на Втората световна война писателят отново се жени за Юта, но единствено, за да й помогне да вземе швейцарско гражданство. През лятото на 1937 г. се запознава с Марлене Дитрих, с която започва бурен флирт. Фактът, че е женен, изобщо не го спира. Още от онези години се носят слухове, че е любовчия и има връзки с не една и две жени. Неслучайно една от най-известните му реплики е: „Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена“. Когато заминава за Америка, интимните му отношения с Дитрих продължават, но не много дълго. През 1949 г. той се завръща в Швейцария, където се запознава с актрисата Полет Годар, а през 1957 г. се жени за нея (впрочем тя е бивша съпруга на Чарли Чаплин). С нея той живее до 1970 г., когато след поредица от инсулти умира.
Тенденцията към банализиране на рецепцията превръща писателя дори в обект на пародии. В своето „Писмо до фронта“ Людмил Станев се заиграва с най-известното произведение на Ремарк по следния начин: „Ето такива странни неща се случват тук, на Западния фронт. Ако трябва да го кажа с едно изречение, „на Западния фронт – нищо ново“.
За безпогрешната разпознаваемост на стила на Ремарк свидетелства и една от фолклорно битуващите пародийни версии на „Червената шапчица”, написани в стилистиката на различни писатели, между които е и тази:
– Ела при мен – каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
– Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея. (www.vicove.biz/червената+шапчица+ерих+мария+ремарк).
Въпреки че през последните две десетилетия възприемането на Ремарк е силно зависимо от комерсиализацията, писателят запазва авторитета си на един от най-големите европейски писатели на двадесети век. Прям, дори циничен, Ремарк е романтичният пацифист, който търси свободата на личността през горчивите спомени от фронта, защото, според собствените му думи, „свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее“.
Българската рецепция на Ерих Мария Ремарк в много отношения се оказва подобна на тази на Алберто Моравия, анализирана от Дария Карапеткова в книгата й „Ботуша в българската литературна мода“ (2012). И при него в известна степен идеологическото е „използвано като ракетен носител за легитимирането му“ (Карапеткова, 2012:209). И при него се наблюдава „разминаване на акцентите в интерпретирането му у нас и в родината му“ (Карапеткова, 2012:209). По отношение на селекцията и хронологията обаче рецепцията е по-скоро съответна и своевременна. Единствено в издателската практика в последните години се забелязва тенденция към наваксване и допълване, откровено подчинена на комерсиални интереси. Това „адекватно функциониране на преводните ритми“ (Карапеткова, 2012:225) е направило възможна и конкурентността на българското литературознание (В. Константинов, 1989; Веселин Дянков, 2001) и дори монографична книга върху творчеството на Ремарк, издадена на немски език (Mariana Parvanova: E. M. Remarque in der kommunistischen Literaturkritik in der Sowjetunion und in Bulgarien. ReDiRoma, Remscheid 2009).
Приложение:
Приложението представя в хронологичен ред всички творби на Е. М. Ремарк, които са превеждани на български език през периода 1929 г. – 2014 г.
На западния фронт нищо ново – Прев. от ориг. Д. Хаджиилиев. – 1., 2. и 3 изд. – София : Бр. Миладинови, 1929
На западния фронт нищо ново – Прев. от ориг. Д. Хаджиилиев. – 4. прераб. изд. – София, (Пловдив : Хр. Г. Данов), 1931
На западния фронт нищо ново – Прев. от ориг. Д. Хаджиилиев. – 5. изд. – София : Народно издателство, 1945.
Мансардата на бляновете : Роман – Прев. Методи Вечеров ; Под ред. на Вера Плочева. – София, 1930 (София : Право; Библиотека Перли из световната литература ; N 43)
Обратният път : Роман – Прев. от ориг. Живка Драгнева, Гора Иванова. – София : Право, (Библиотека Перли из световната литература ; N 47) , 1931
Обратният път : Роман : Т. 1 – 2 / . – София : Цвят, 1931 (София : Хр. Д. Стамболиев)
Т. 1: Прев. Д. Подвързачов. Т. 2: Прев. П. К. Чинков. – София : Плод на Захари Стоянов, 1931 (Хр. Д. Стамболиев).
Трима другари – Прев. от ориг. П. К. Чинков. – София : С. М. Г. Смрикаров,. (Библиотека Световни автори : Знаменити съвременни романи ; Г. I. Премия), 1940
Трима другари – Прев. от нем. – 2. изд. – [София] : М. Г. Смрикаров, (Библиотека Световни автори : Знаменити съвременни романи), 1946
Обичай ближния си – Прев. Борис Любенов. – София : М. Г. Смрикаров – (Библиотека Световни автори : Знаменити съвременни романи ; Г. VIII, кн. 10), 1946
Триумфалната арка – Прев. от англ. Невяна Розева. – София : М. Г. Смрикаров, (Библиотека Световни автори : Знаменити съвременни романи ; Г. VIII, кн. 5),1946.
Завръщането : Роман – Прев. от ориг. Вера Плочева. – [3. изд.]. – София : Право,1947
Време да се живее и време да се мре : Роман – Прев. от [нем.] М. Чернев, Л. Пенчев; [С бележки за авт. и кн.]. – [2. изд.]. – София : НС ОФ, 1956.
Искрица живот – Прев. от ориг. Тодор Куюмджиев. – 1. и 2. изд. – София : НС ОФ, 1957.
Черният обелиск : История на една закъсняла младост / ; Прев. от нем. Б. Апостолов, Л. Цветанов; [С предг. от Сергей Лвов]. – София : НС ОФ, 1958.
Триумфалната арка – Прев. от англ. Невяна Розева; Предг. от М. Злобина. – София : Народна култура, 1960
Живот на заем : Небето няма избранници : Роман – Прев. от нем. Венцеслав Константинов. – София : Медицина и физкултура, 1973 (Пловдив : Д. Благоев).
Черният обелиск : Историята на една закъсняла младост : [Роман] – Прев. от нем. Борис Апостолов и Любен Цветаров ; 2. изд. – София : ОФ, 1980.
Нощ в Лисабон : Роман – Прев. от нем. Донка Илинова. – Варна : Г. Бакалов, 1981
Триумфалната арка : [Роман] / ; Прев. от нем. Николай Краев. – София : ОФ, 1981
На западния фронт нищо ново : [Роман] / ; Прев. от нем. Никола Георгиев. – София : ОФ, 1982
Искрица живот : Роман / ; Прев. от нем. Тодор Куюмджиев. – 2. изд. – София : ОФ, 1983
Сенки в рая : Роман / ; Прев. от нем. Емилия Драганова. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1983
Трима другари : Роман – прев. от нем. Недялка Попова. – 1. и 2. изд. – София : ОФ, 1984,
Живот на заем : [Роман] / ; Прев. от нем. Венцеслав Константинов. – 2. изд. – София : ОФ, 1985.
Време да се живее и време да се мре : [Роман] / ; Прев. от нем. М. Чернев, Л. Пенчев. – [3. изд.]. – София : ОФ, 1986
Сенки в рая : Роман / ; Прев. от нем. Емилия Драганова. – 2. изд. – София : ОФ, 1987
Черният обелиск : История на една засъсняла младост : Роман / ; Прев. от нем. Борис Апостолов, Любен Цветаров. – 3. изд. – София : ОФ, 1988.
На Западния фронт нищо ново ; Обратният път : Романи / ; Прев. от нем. Никола Георгиев, Емилия Драганова ; [С предг. от Венцеслав Константинов]. – София : ОФ, 1989
Нощ в Лисабон : Роман / ; Прев. от нем. Донка Илинова. – 2. изд. – София : ОФ, 1990 (1989).
Мансардата на бляновете : Роман / ; Прев. от нем. [Методи Вечеров]. – 2. изд. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1991
Обичай ближния си : [Роман] / ; Прев. [от нем.] Борис Любенов (псевд. на прев. Невяна Любенова Розева) – 2. изд. – Ст. Загора : А & И, 1992.
Обичай ближния си : [Роман] ; Прев. Борис Любенов. – 2. изд. – Ст. Загора: А & И, 1992.
Трима другари : Роман / ; Прев. от нем. Недялка Попова. – [2. изд.]. – София : Астрала, 1993
Врагът : Разкази / ; Прев. от нем. Димитричка Железарова. – [Варна] : Галактика,1995
Черният обелиск : История на една закъсняла младост / ; Прев. [от нем.] Борис Апостолов, Любен Цветаров ; [Послесл. Николина Бурнева]. – 4. изд. – В. Търново : Абагар, 1998
Спирка на хоризонта : Роман / ; Прев. от нем. Диана Диманова. – София : Делакорт, 1998
Триумфалната арка : Роман / ; Прев. от нем. Николай Краев. – [2. изд.]. – [София] : Регалия 6, 1998
Небето няма избраници : Роман / ; Прев от нем. Златка Станкова. – [Ново изд.]. – София : Весела Люцканова, 1998
Обетована земя : Роман / ; Прев. от нем. Диана Диманова и др. – София : Делакорт, 1998
Обичай ближния си : [Роман] / ; Прев. [от нем.] Борис Любенов. – [3. изд.]. – [Бургас] : Димант, [1998]
Мансардата на бляновете : Роман / ; Прев. от нем. Петър Петров. – [Ново изд.]. – София : Делакорт, 1999
Обичай ближния си : Роман / ; Прев. от нем. Борис Любенов. – [4.] изд. – София : Делакорт, 1999
Часът на избавлението : Кратка проза и поезия / ; Прев. от нем. Диана Диманова, Светлана Петрова. – София : Делакорт, 1999
Сенки в рая : Роман / ; Прев. от нем. Емилия Драганова. – [3. изд.]. – [София] : Регалия 6, 1999
Гам : Роман / ; Прев. [от нем.] Диана Диманова. – София : Делакорт, 1999 (Хасково : Полиграф юг).
Трима другари : Роман / ; Прев. от нем. Л. Пенчев, П. Петров. – [Ново. изд.]. – София : Делакорт, [2000]
Последно действие : [Разкази, пиеса, сценарий] / ; Прев. от нем. Диана Диманова. – София : Делакорт, 2000
Време да се живее, време да се мре : [Роман] / ; Прев. от нем. М. Чернев, Л. Пенчев. – [4. изд.]. – София : Делакорт, [2000
Живот назаем / ; прев. Венцеслав Константинов. – [3. изд.]. – София : Ciela, 2009
Триумфалната арка : [ Роман ] / ; Прев. Невяна Розева. – [2. изд.]. – София : Фама, 2011
Романтичният странник : Сборник мисли и афоризми / ; Подб. Игор Шемтов ; Прев. Невяна Розева и др. – София : Фама, 2011
Нощ в Лисабон : Роман / ; Прев. от нем. Донка Илинова. – 3. прераб. изд. – София : Фама, 2011
Сенки в рая / ; Прев. от нем. Емилия Драганова-Сивкова. – София : Фама, 2012
Трима другари : [Роман] / ; Прев. [от нем.] Недялка Попова. – София : Фама, 2013
Врагът : [Роман] / ; Прев. [от нем.] Алеко Дянков. – София : Сиела, 2014.
Черният обелиск : История на една закъсняла младост / ; Прев. от нем. Борис Апостолов, Любен Цветаров. – София : Фама, 2014.
Библиография:
Бенароя 1929: Бенароя, М. На западния фронт – нищо ново. – сп. Хиперион, 1929, кн.5-6, с. 262-269.
Георгиев 1929: Ат. Георгиев. Послеслов. В: Е.М. Ремарк. На западния фронт нищо ново. София : Бр. Миладинови, 1929
Дянков 2001: Дянков, В. “На западния фронт нищо ново” в България – роман, филм, театър). – сп. Демократически преглед, лято (2001), с. 393-452.
Докторов 1957: Докторов, М. Искрица живот в борба със смъртта. – в. Вечерни новини, 06 август 1957
Интервю на „Die Welt“ с Ремарк. – в. Народна култура, 26 януари 1963, бр. 4
Итевска 1957: Итевска, М., Не трябва да се забравя. – в. Отечествен глас, 19 октомври 1957
Карапеткова 2012: Карапеткова, Дария, Ботуша в българската литературна мода“, С.: „Сиела“, 2012 г.
Клуге 1929: Клуге Хр. Най-популярният писател днес. – в. Зорница, бр. 28, 28 юли 1929; в. Юг, бр. 3155, 10 юли 1929; в. Свобода, бр. 281, 14 юли 1929.
К.Н. 1929: К.Н. Нищо ново за запад. – сп. Златорог, 1929, кн. 6, с. 325-326.
Константинов 1989: Константинов, В., Началото на пътя, 1989 г.
Станев 2014: Станев, Л. Писмо от фронта. – сп. Факел, април 2014. http://www.fakel.bg/index.php?t=3586
Шаулов 1957: Шаулов, Й., Искрица живот. – в. Народна младеж, 21 октомври 1957, бр. 248
http://de.wikipedia.org/wiki/Erich_Maria_Remarque
http://www.beu.bg/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-news12806.html
http://zonkobg.blogspot.com/2014/09/blog-post_67.html
http://glasove.com/svetut-spored-muzata/40274-erih-mariq-remark-posledniqt-romantik
http://cultura.spisanie.to/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/2925-%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%BE-%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5%D1%88-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2
http://dandelion-winery.blogspot.com/2007/08/blog-post_04.html
http://viaranews.com/2014/07/16/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80/