„Арабистът“ Борхес[1]

Абдулфаттах Килиту

Абдулфаттах Килиту (р. 1945) е марокански писател и литературовед  с интереси в областта на теорията на превода, литературната критика, връзката между европейската и арабската култура, начините, по които езикът влияе върху формирането на личността. Публикува на арабски и френски. Понастоящем преподава в университета „Мухаммад Пети“ в Рабат.

Превод от арабски: Андриана Хамас

Борхес живо се интересува от арабската литература. Изучава я в превода ѝ на европейските езици и ползва изследванията на ориенталисти – най-вече тези на Едуард Лейн[2], Ричард Бъртън[3], Ернест Рeнан[4], Асин Паласиос[5]. В тази връзка е достатъчно да споменем заглавията на някои негови произведения, за да си създадем представа за арабските му занимания: Приближаването към Алмутасим[6], Стаята със статуите, Търсенията на Авероес, Алхамбра[7], Абенхакан Ел Бохари, убит в своя лабиринт…

Освен испански Борхес знае английски, немски и френски. След като трудовете му са преведени на последния, аржентинецът се превръща в признат автор, уважаван в целия свят – канен е в различни университети и е удостоен с разнообразни почетни ордени, печели безброй награди и медали. Да, но въпреки че се изкачва до върха на литературното величие, в него остава нещо от… арабския език. Без съмнение, той смята познанията си по арабска литература за непълни, лишени от разбиране за основата, на която текстовете се опират, за езика, на който са написани. В творбите му откриваме изрази, препращащи към арабския, без обаче Борхес да го владее. По всяка вероятност мечтата му да го научи, го направлява цял живот, въпреки че се устремява към нея едва когато вече е на 87 години и по-точно през 1986 г. Докато се отдава на запознанството с арабския език, съвсем случайно, приблизително по същото време, арабските интелектуалци се обръщат към творчеството му, изумяват се от него и се заемат да го превеждат.

Тогава той е в Женева и започва да изучава езика на д̣а̄д[8] при един египетски професор от Александрия. Най-вероятно обучението става устно, а не писмено, с изключение може би на помощта на специално пригодената за незрящи азбука. Борхес не се вълнува от просторечията и диалектите, по-скоро не желае да говори на тях. Несъмнено е обсебен от идеята да изучи книжовния език и да се запознае посредством него с великите литературни текстове.

Казват, че учителят му току-що бил прочел събраните му съчинения. Не знам каква е ползата от такова твърдение, освен ако не предположим, че познаването на творбите на Борхес дава квалификацията да преподаваш арабски и че е помогнало на египтянина да добие увереност. Да речем в такъв случай, че това, че учителят е прочел произведенията на ученика, е породило близост помежду им и е придало някаква доза взаимна симпатия на отношенията им. Що се отнася до въпроса защо е трябвало учителят да бъде египтянин, то навярно след като Борхес вече е достигнал преклонна възраст, тук всъщност има препратка към строителите на пирамидите и към извънмерните им грижи за обредите на смъртта, погребалните церемонии и свързаното с тях желание за продължаване на живота. В допълнение, вероятно не е случайност, че учителят произхожда от Александрия, където е била най-известната библиотека в историята. Легендата разказва, че тя е съхранявала събрани всички книги на народите по земята. За никого не е тайна, че Борхес превръща хранилището за книги в своя най-любима тема, като едно от проявленията ѝ е поема, в която излага достойнствата на самата Александрийска библиотека: „Казват, че множеството томове надхвърля броя на небесните тела/или на песъчинките в пустинята“[9].

Значи Борхес желае да научи арабски, за да се приближи до свързаната с него литературна основа. Каква основа? Тук си заслужава да се посочи, че той е от литераторите, които се впускат да научат език, за да прочетат една-единствена книга „в оригинал“. Според онези, които пишат за него, става въпрос за Хиляда и една нощ – текст, частично пренесен в арабската култура по пътя на превода. За Борхес в този случай арабският език и арабската литература се побират в тази книга, от която е запленен и която многократно коментира. Ясно е, че тя е оформила хоризонта на съчиненията му, може би дори повече от Божествена комедия, която той обича и не се изморява да споменава, като я смята за най-великото литературно произведение (доколкото знам обаче, не се нагърбва със задачата да учи италиански заради нея). Желае да чете Хиляда и една нощ на арабски, за да разнищи тайната ѝ – тайна, за която се предполага, че се крие точно в този език. Желае да разкрие съкровения ѝ смисъл и да види онова, което не е съзрял, когато я е чел на европейските езици. Сякаш става дума за тайната на битието и загадката на вечността. Надява се, когато е на смъртния одър, да намери в книгата паролата, която да му предостави достъп до отвъдния свят и да му помогне да се сдобие с нов живот.

Да учиш арабски и после да умреш! Поразен от езика така, както други са поразени от любовта… На Борхес не му остава достатъчно време, за да изучи Хиляда и една нощ на арабски, няколко месеца не стигат. Авторът на Алефът и Вавилонската библиотека умира с нещичко от историите на Шахразад в себе си, с частица от арабския език, пред чийто праг животът му приключва, докато той се мъчи да го срича.

[1] Есето е част от сборника С невидимо мастило (بحبر خفي) на мароканския литературовед и критик Абдулфаттах Килиту. – Б. пр.

[2] Едуард Уилям Лейн (1801–1876) – британски ориенталист и преводач на Хиляда и една нощ. – Б. пр.

[3] Ричард Франсис Бъртън (1821–1890) – британски ориенталист и пътешественик. Превежда части от Хиляда и една нощ. – Б. пр.

[4] Жозеф Ернест Ренан (1823–1892) – френски учен с широки познания в областта на семитските езици и цивилизации. – Б. пр.

[5] Мигел Асин Паласиос (1871–1944) – испански учен с интереси в сферата на ислямознанието и арабския език. Изказва предположението, че в Божествена комедия на Данте се съдържат ислямски идеи и мотиви. – Б. пр.

[6] Този и останалите разкази, споменати в текста, могат да бъдат прочетени на български. Преводите са дело на Анна Златкова, Роза Хубеш и Маня Костова – Б. пр.

[7] Поемата Алхамбра (Alhambra) все още няма свой официален превод на български. Част е от стихосбирката от 1977 г. История на нощта (Historia de la noche). – Б. пр.

[8] Ранните граматици разглеждат буквата д̣а̄д (ض) и нейния звук д̣ като характерни единствено за арабския. Оттук води началото си и алтернативното название на езика. – Б. пр.

[9] Преводът следва арабския текст. Поемата Александрия, 641 сл. Хр. (Alejandría, 641 A.D.) е част от стихосбирката История на нощта (Historia de la noche). – Б. пр.