Елена Йонина         

“1/4 от жените в България са били жертви на домашно насилие.” Така започва представянето на стихосбирката “3/4 любов”, издадена от “Жанет 45” през изминалата година. Книгата се появява на пазара точно на 8 март, Световния ден на жената, което разбира се, никак не е случайно. Неин съставител е Манол Пейков, а вътре са събрани по 4 стихотворения на съвременни български поети, а именно Георги Господинов, Димана Йорданова, Димитър Кенаров, Иван Ланджев, Лилия Йовнова, Надежда Радулова, Петър Чухов и Рене Карабаш. Още корицата, чийто художник е Люба Халева, дава ясно да се разбере каква е и темата на самата стихосбирка. По думите на издателите книгата е създадена, защото “любовта не бива да се бърка с насилие”, а за съжаление повечето жертви са склонни към това да оправдават насилието именно с любов. И тъй като според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, то всяко четвърто стихотворение в стихосбирката е посветено именно на болката, страданието и унижението, а не на любовта. Дори дизайът на самата книга отразява тази идея, като от всеки от авторите се редуват три любовни стихотворения, отпечатани на бели страници, с едно стихотворение за насилието, отпечатано на черна страница. Тази цикличност като че ли кара стихосбирката да изглежда като едно олицетворение на жестоката статистика.

Повечето от стихотворенията, събрани в тази книга, в не са нови и вече имат други публикации, но все пак си струва да се отбележи техният подбор, който е убедителен и образува интересни тематични ядра. Книгата е изпълнена с препратки – към Библията, към музиката, към Байрон и Достоевски, към спорта и политиката дори. В стихосбирката виждаме любовта в множество нейни проявления – жилавата любов, която не угасва независимо от времето и пространството, чаканата любов, която спасява, любовта, която разрязва ежедневието и променя всичко след себе си, а и любовта, която е част от ежедневието и макар и незабележима, е във всеки малък детайл от семейния живот.

Стихотворенията за насилието обаче също ни предлагат различни гледни точки към проблема. От една страна, виждаме психологията на жертвата, която оправдава своя насилник, който “не е лош иначе/но понякога не издържа”. Виждаме и механизмите, които човек развива в опит да оцелее – “най-важно е да си пазиш главата/да мислиш за друго”. Присъства дори и погледът на детето, израснало в семейство, в което е ставало свидетел на насилие.

Стихосбирката “3/4 любов” е един литературен проект, чиято цел обаче всъщност е изцяло социална, тя е начин да бъде започната една дискусия, опит да се заговори за един от сериозните проблеми в обществото, защото единственият начин да бъде променена статистиката е да се даде гласност на случилото се.