Евгения Вангелова

Книгата на Дария Карапеткова разглежда развитието на италианската литература в България от 1878 до 1989 г. Обърнато е внимание на личности като Данте, Петрарка, Моравия, Умберто Еко и, разбира се, на техните преводачи – Константин Величков, Кирил Христов, Фани Попова-Мутафова.  Книгата съдържа 13 глави, като всяка една глава разглежда различен автор, неговите произведения, различните преводи у нас и как те се възприемат от българската публика.

Книгата се концентрира върху изследването на превода  като част от взаимодействието между две национални култури. В случая това са България и Италия. Една от причините да се разглежда рецепцията на италианската литература у нас, според авторката е, че първите десетилетия на XX век са важен исторически период за Италия и задълбочават отличителните черти на политическото ѝ състояние. Понятието „рецепция“ обаче, не бива да се бърка с понятието „влияние“. Според Владимир Трендафилов рецепцията е по-скоро пасивна, а влиянието по-скоро агресивно. Както пише Николай Аретов „рецепцията е възприемане“. Изследователите са насочени не само към преводите, но и към критическите текстове, към реакциите на читателите, към политиката на издателите и други структури. Но какъв всъщност е доминиращият елемент в рецепцията – авторът, популярната литература в момента или текст, който има успешна екранизация?

Преводът представлява не толкова чуждоезичния текст, колкото преводаческата интерпретация на този текст и преводачът трябва да притежавам нужното познание и новаторство, за да може да интерпретира лингвистичните и културни различия, изграждащи текста. Преводът има двойнствена природа: той е не само важен или маловажен културен факт, но и акт на индивидуална себеизява на преводача. Според книгата Мари Врина-Николов откроява две основни функции на преводната дейност: обогатяване на езика чрез „изпитанието на чуждото“, и осъзнаването на „относителността на нашите убеждения“. Става въпрос за критериите за оценяване на качеството на превода: фактът, че нуждата от нов превод на вече преведено произведение се подновява, е показателен за краткия живот на убежденията за начина, по който трябва да се превежда. Както Ардуини казва „преводаческите норми са културни конструкти, а не природни закони…и се променят с определена честота в диалектическа зависимост от останалите културни дискурси“. Факт е, че преводът е труден процес, в който преводачът е изправен пред безброй трудности и предизвикателства. Използването на преводачески трансформации са свързани с различията между двата езика. Случва се да има пълно сходство, но това е рядкост.

В първата глава от книгата авторката описва преводите „Ад“  на Данте Алигиери и двата превода направени от Константин Величков и Кирил Христов. През годините се водят дебати относно кой превод е по-добър и по-точен. Всеки има различен прочит на двата превода, но както Георги Константинов пише в сборника „Писатели реалисти“ преводът на Величков, въпреки своите недостатъци – „неспазен ритъм, неиздържана рима, изпуснати стихове и т.н. има едно голямо достойство, а именно запазването на нещо от най-характерното в настроението, мислите и израза на класическото произведение“. Според много критици, не само според Георги Константинов, първият превод е много по-добре направен, въпреки технически по-добре издържания превод на Кирил Христов. В превода на Величков се усеща повече „проникновеност, ентусиазъм и топлота“.

Както в първа глава, така и в останалите глави от книгата се съпоставят няколко превода на различни произведения и как съответния превод се възприема в даденото време. От изключително голяма значение е времето, в което се чете даден текст, тъй като за читателя би било много по-лесно да прочете текст, който е написан в съотношение с времето, в което живее. Ако, например, един ученик в днешно време чете Данте Алигиери, процесът на възприемане ще е много по-труден и бавен, в сравнение ако чете Джон Грийн, например. Но въпреки това не трябва да се прекалява с осъвременяването на един текст, тъй като в противен случай той би загубил своята автентичност.

Авторът, чиито произведения ще разгледам по-долу, е Тери Пратчет и неговия свят на диска. Жанрът, в който пише Пратчет е фентъзи. Той е най-купуваният британски автор през 90-те години на миналия век. На първо място е във Великобритания и на седмо в Америка. У нас има също доста голям фен клуб. Книгите му са превеждани от не един преводач. Сред тях са Мирела Христова, Владимир Зарков и преводач на последните книги Катя Анчева. Има толкова фенове, та дори се намериха и такива, които сами се захващат с превода на някои от книгите. Въпросът дали те са с по-добро качество от официално издадените преводи, обаче е спорен. Със сигурност “Шапка пълна с небе” звучи много по-фантастично от “Шапка от небето”. В случая изборът на Катя Анчева е много по-добър, тъй като в противен случай това не би бил фантастичния, шарен и измислен свят на Тери Пратчет, който познаваме, а просто поредният роман. Друг пример е фен заглавието “Дребнио волен народ”, а издаденият превод е “Волният народец”, който отново звучи по-прачетски от първия.

“Тери Пратчет създава “Светът на диска” през 1983 г. Това е планета, която се крепи върху четири гигантски слона, стъпили на още по-гигантска костенурка. В началото е поредната фентъзи история, но става все по-сложна в своето развитие. Докато не се превръща в отражение на действителността – показва колко абсурдно е всичко – от Холивуд, през пощите, банките и футбола.” – така започва статията на журналистката от ”Гардиън” Алисън Флууд, посветена на Тери Пратчет. През 2001 г. Пратчет печели първата си голяма литературна награда. Медалът “Карнидж” за “Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”. Същата година получава и титлата “сър”. Със серията “Света на Диска” авторът получава най-голяма известност. Книгите му са превеждани на 36 езика. По статистика, до 2007 г. са продадени над 55 милиона екземпляра. Така че няма никакво съмнение автор на какво високо ниво е Тери Пратчет. А от това, че се намират преводачи у нас, които така умело и близко до оригиналния текст да превеждат Пратчет, може само да сме благодарни. Колкото е трудно да се превеждат произведения на Данте или Умберто Еко, също толкова трудно и изискващо познанието на езика е преводът на Пратчет. Но това да си запознат отблизо, в случая, с английския език, не би било достатъчно, за да се преведе например “Шапка пълна с небе” – “A hat full of sky”. Например първа глава е озаглавена “Leaving”, което в буквален превод означава напускам, оставям, заминаване. А Катя Анчева, придържайки се към стила на автора, го е превела „Изпорводняк“, което напълно се вписва в света на фентъзито. Запазена е ироничната нотка, която е така типична за творчеството на Пратчет. Както всеки един от героите и главният герой в тази книга е със звънкото и забавно име Тифани Сболки, което на английски звучи “Tiffany Aching”. За преводите на този автор в необходимо да имаш точно толкова развинтено въображение, колкото него самия. Така например думата “chalk”, което на български значи креда, варовик, тебешир, К. Анчева решава да преведе “Кредище“, което, разбира се, звучи точно на място. Не е убягнало на преводача и леко побългаряване на думите, което в никакъв случай, не е изиграло лоша шега, даже напротив. Тук примерът е с думата “witching”, което се превежда като магьоснически, пленителен, чаровен, а ние го срещаме в книгата като „вещерлък“, с което отново се запазва хумористичния стил на автора. И както сме тръгнали да си измисляме нови думи, тъй като при този автор това е първа необходимост, идва думата “Hogswatch”, която не съществува като една дума, но като отделни значат свиня и часовник, гледам, пазя, а на български е преведено като „Прасоколеда“. Този превод навярно се дължи на превода на Владимир Зарков, благодарение, на когото през 1999 г. издателство „Вузев“ отпечатва „Дядо Прас“ – “Hogfather”.

Това е само една малка част от превода на К. Анчева, благодарение на който можем да се докоснем до невероятния Тери Пратчет. Трябва да се обърне внимание на това, че преводачът на някои места почти изцяло е избягвал буквалния превод, тъй като в противен случай до нас не би могъл да стигне автентичният текст. В своята книга „За превода“ Дария Карапеткова пише: „ В редица случаи буквализмът може да бъде посочен като главна причина за преводаческата неефективност и като пример за създаване на предпоставки за неусетно изместване на посланието на оригиналния текст“. Понякога буквалния превод не само, че не би звучал добре, но също така може да доведе до изкривяване на оригиналната мисъл и всъщност да не разберем какво е искал да каже авторът.

Както казва Сидер Флорин „Всяко художествено произведение, издадено на български, независимо от това, дали е от наш или чужд автор, е българска книга, предназначена за българския читател. Оттука следва, че грижата за качеството на превода не е приумица на малцината, които се мъчат да поставят този въпрос на дневен ред. Нито пък този въпрос ще намери разрешение в единични рецензии и критики за отделни преводи на отделни преводачи“. За да се изпълни добре работата на преводача, той трябва да е напълно запознат с двойката езици, с които работи, трябва да умее да съпоставя текста с оригинала, да оценява и класифицира основните грешки и да може да ги поправи, когато такива има. Преводачът е една изключително важна фигура в културата и литературата, тъй като благодарение на него можем да се докоснем до изкуството, а и не само, на различните народи.

„Статусът на преводача и неговата работа продължава да предизвиква терминологичната теоретицазия, тъй като практиката непрестанно доказва превъзходството му спрямо всяка дефиниция. Без да е автор, той просъства до всеки текст като демиург в сянка, а това присъствие е решаващо за езиковите и културните трансформации, заради които преводите винаги ще бъдат жизнено необходими за всяка литература и култура.“

Източници:

Карапеткова, Дария. За превода. С.: Колибри, 2016

Карапеткова, Дария. Ботуша в българската литературна мода. С.: Сиела, 2012

Пратчет, Тери. Шапка пълна с небе. С.: Вузев, 2004

https://lira.bg/archives/94435?s=

https://impressio.dir.bg/ikoni/nyakolko-tsenni-misli-na-sar-teri-pratchet

https://liternet.bg/publish8/naretov/prevodite.htm

http://darl.eu/critique/teoria.htm

https://translatorslair.com/files/Prevod-ot-angliiski-Florin.pdf