Автор: Елена Хаджистоянова

Роден е на 6 март 1927 г. в Аракатака, Колумбия, отгледан от баба си и дядо си, които го запознават с легендите, фолклора и фолклорния език, които в последствие се превръщат в ключов елемент в творчеството му. За кратко работи като адвокат, но се отдава на журналистиката и литературата. Представител е на магическия реализъм, който вмъква фолклорни и мистични елементи в реалистичен контекст. Носител е на Нобеловата награда за литература (1982 г.). Автор е на десетки безсмъртни произведения като „Сто години самота“, „Хроника на една предизвестена смърт“, „Любов по време на холера“, „Есента на патриарха“, „Генералът в неговия лабиринт“, „За любовта и други демони“.
Маркес е „открит“ в България през 1969 г., когато във вестник „Литературен форум“ излиза разказът „Един стар мъж с огромни криле“. Преводачът Румен Стоянов следва в Хаванския университет и след специализацията си се връща с първото издание на „Сто години самота“. Предлага я на издателство „Народна култура“ за превод. Те се съгласяват, но си навлича големи ядове. Друга преводачка настоява да направи нов превод, защото неговият бил „толкова кьопав, че не ставал“.
Първото издание излиза през 1971-а и е един от най-ранните преводи на романа по света. Второто издание от средата на 70-те обаче излиза с предговор на Васил Попов, когото извикали като знаещ испански език, за да се произнесе за превода. За щастие, той много го харесва и застава зад него.
Магическият реализъм на Маркес vs социалистически реализъм
След Маркес настъпва бум и латиноамериканската литература става модна, започва много да се превежда и чете в България. Тя се отразява и на българската изящна словесност. „Сто години самота“ е много близо до народното творчество и това дава едно рамо на хора и у нас, които се мъчат повече или по-малко успешно да съчетаят дълбоко българското с модерното.
Йордан Вълчев издава сборника разкази „Родиха се змейове“ още преди романът на Маркес да бъде публикуван у нас. И след „Сто години самота“ се оказва, че такива опити са възможни. По този начин хора като Георги Алексиев, Георги Марковски и Васил Попов получават положителен тласък и едно насърчение да продължат в посоката на своите търсения.
България успява да открие Маркес, преди той да стане световно популярен, което означава, че нашата испанистика е имала достатъчно самостоятелно мерило. България му връчва най-високата си тогава награда – „Димитровска награда“, преди той да получи Нобеловата награда за литература.

Маркес променя българската литература, без да си даде сметка
Важното е, че Маркес ни е полезен и помага за осъзнаване на достойнствата на българската повествователност, основана на фолклора. Той просто застава в една редица с Хайтов и Радичков. Радичков не е повлиян от Маркес, за разлика от Хайтов, Димитър Вълев и Георги Алексиев.
Вълев си обособява един регион като Макондо, като митичните неща на Фокнър и нарича своя ямболски край Юга. А Алексиев и Марковски създават литературно Поломието. Георги Алексиев вижда голяма подкрепа в лицето на Маркес. Докато го критикуват за написаното, той изтъква: гледайте какво правят хората навън.
Благодарение на Маркес в България се влива и трета литературна сила. През 60-те, 70-те и 80-те години едната сила по идейно-политически съображения е руско-съветската литература. Другата е западноевропейската, в това число американската.
Западноевропейците обаче рано се отдръпват от фолклора заради рано настъпилата промишлена революция. Не може човек да работи 14 часа във фабриката и после да свири на народни свирки и да пее народни песни. Тези страни отдавна са скъсали с фолкора си и не могат да ни покажат какво да правим ние с богатия си фолклор. Отговорът на този въпрос идва именно от Латинска Америка, която има много по-силен фолклор от нашия и показва, че той може да се впрегне в служба на една модерна повествователност.
Важно е и това, че Варгас Льоса от страна като Перу, хваната за гушата от нарко истории, изведнъж става Нобелов носител. Гватемала е по площ колкото България и има двама нобелови лауреати. Щом това става там, защо да не може да го направим и ние? Това е прекрасен и убедителен пример какво правят другите.
„70 години самота“
Когато идва на посещение през 80-те години, Гарсия Маркес разбира, че е бил лъган. Буквално всеки българин, когото колумбиецът срещал, познавал романа „Сто години самота“ – значи една нула от тиража липсвала, както се оказало след това при проверка от литературната му агенция. Това лауреатът на Нобелова и Димитровска награда (връчена му е от Тодор Живков по време на посещението му в Мексико) успява да преглътне. Копията си вървят, през 1989-а година комунистическото правителство и страхът от репресии падат. Лъчезар Минчев твърди, че голяма част от притежаващите „Сто години самота“ всъщност имат „70 години самота“. Става дума за първото издание, направено от „Народна култура“, от което са отрязани 30 процента, липсват някои сексуални и натуралистични сцени, цензурирани след превода на текста.
Грешката, която идва в повече на Маркес и агентката му Балселс, е от 1998 година и се казва „За любовта и други демони“. Въпреки че е излязла под перото на писателя, той не може да си познае творбата – освен от граматически и пунктуационни грешки, изданието бъка и от полиграфически. Липсва пренос на думи, полетата играят в крива линия, употреба на кавички от английската клавишна подредба, дори и хартията е вестникарска. Кармен Балселс охлажда отношенията си с повечето издатели. Тя е легенда в литературните среди, издава шестима нобелови лауреати: Пабло Неруда, Габриел Гарсия Маркес, Мигел Анхел Астуриас, Камило Хосе Села, Висенте Алейксандре и Марио Варгас Льоса. Това „прелива чашата“ и Маркес и Балселс отказват по-нататъшни отношения с български издателства.
Кражби от авторски права
За жалост не само с Гарсия Маркес злоупотребяват. Големият уругвайски писател Марио Бенедети също не е доволен от некоректното отношение на българските издатели. Веднъж отива в издателство, където много се изненадва, че в наш вестник са му плащали сто лева за един негов разказ, а сега пак толкова за цяла книга.
По-добре късно, отколкото никога
Румен Стоянов пише две писма до Маркес. Едното започва с другарю, а другото с господине и в тях моли да се въздигне възбраната. Не получава отговор и на двете. Във второто казва, че въпреки че 30 години не е преиздавана, „100 години самота“ се е наредила сред 12-те най-четени книги у нас (в „Голямото четене“), което означава, че Маркес е обичан и ценен. Пише му, че има много поклонници в България и не е заслужено тези читатели да бъдат наказвани за нещо, което не е тяхно прегрешение: те никаква вина не носят, напротив – искат да го четат.
Липсата на Гарсия Маркес на българския пазар е повече от дълга и след като изчаква да се поуспокоят клюките, издателят Лъчезар Минчев го преиздава. Преди него има опити и предложения от други издателства, но причините, поради които са отхвърлени, не са ясни. Причината именно издателството на Лъчезар Минчев да успее да вземе правата вероятно се дължи на коректните му отношения с агенцията на госпожа Балселс през годините.
Първото ново издание след дългогодишната пауза е „Дванайсет странстващи разказа“ – публикувано на български език от Лъчезар Минчев през 1993 г. в два варианта – луксозен и обикновен. През 2011 г. пак той радва почитателите на Маркес със сборника, който няма славата на най-известните произведения на писателя. Плановете на издателството обаче са амбициозни. Лъчезар Минчев очертава примерен график за следващите години, през които иска да извади на показ всички художествени произведения на Маркес. След „Дванайсет странстващи разказа“ излиза преиздаден краткият роман „За любовта и други демони“. Публикувани са още „Спомен за моите тъжни проститутки“, „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“.
В сайта на издателство „Лъчезар Минков“ съобщават, че така чаканото ново издание на романа „Сто години самота“ ще излезе през месец септември тази година. Оказва се, че работата по публикуването му се оказва повече от очакваното. Възстановяват около двайсет кратки и по-дълги премахнати пасажи, връщат 146 изписвания на пряката реч в оригиналния им вид, правят 157 проверки и корекции на изписването на пряката реч в авторовия текст, променят част от имената на героите съгласно оригинала, коригират всички стари правописни форми в съвременен вид. През август книгата ще бъде дадена за печат, за да излезе през септември, като в този срок включват и по-голям тираж, тъй като изданието ще бъде като на досегашните издания на автора – с твърда корица с неговия релефен подпис, с обложка и с ласе за отбелязване на страниците. Редактори са Майя Илиева (превела няколко от дванайсетте странстващи разказа на Маркес) и Лъчезар Минчев.
Очертават се силни месеци за почитателите на Габриел Гарсия Маркес, защото от издателството са си поставили нелеката и амбициозна задача да издадат още пет заглавия „засега, но и това далеч не е краят“. Първото заглавие е „Пътешествие по Източна Европа“ и е пътепис в пет държави от Източния блок – ГДР, Чехословакия, Полша, СССР и Унгария. Втората е художествен роман по документални факти и се озаглавява „Съобщение за отвличане“. Третото заглавие е „Да живееш, за да го разказваш“ – том със спомените на Гарсия Маркес. Има възможност да бъде публикуван в два тома, зависи от това колко излезе на края, преводът е на Тамара Такова. Четвъртата книга е „Разказ на един корабокрушенец“, позната на българския пазар от далечната 1976 година, но този път ще бъде в превод на Румен Стоянов. Петото заглавие е може би най-интересното, а именно единствената пиеса на Гарсия Маркес – „Гневен любовен монолог към един седнал мъж“.
Испанистите в България – две годишнини в едно
Миналата година Софийският университет отбелязва с поредица събития 90-годишнината от рождението на Габриел Гарсия Маркес. Честването се организира от Катедра „Испанистика и португалистика“ към Факултета по класически и нови филологии, Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, Културния център на Университета, Посолството на Колумбия във Варшава и Института „Сервантес“ – София.
Честването започва с изложба във фоайето на Университетската библиотека. Експозицията е посветена на 90-годишнината от рождението на Маркес и 50-годишнината от първото издание на романа „Сто години самота“. Гостите и почитателите на колумбийския писател, сред които са директорът на Института „Сервантес“ Хавиер Валдивиелсо, представители на дипломатическия корпус и др., са приветствани от директора на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова. Тя заявява, че благодарение на книгите на Габриел Гарсия Маркес читателите му са станали по-оптимистични и са повярвали, че нещо хубаво може да им се случи тогава, когато най-малко го очакват. Акцентът на изложбата от книги на Маркес е върху рецепцията на Маркес в България – неговите преводи на български език. Наред с българските преводи на Маркес са изложени и негови книги в оригинал, както и книги на английски, френски и немски език, които се съхраняват в Университетската библиотека, и за пореден път доказват, че той е един световен автор, класик на литературата на XX век. Почетният консул на Колумбия Рафаел Алварадо, който е и дългогодишен преподавател в специалността „Испанска филология“ във Факултета по класически и нови филологии, заявява, че за него е голяма радост и удоволствие, че точно в месеца, в който се навършват 90 години от рождението на този универсален писател, се открива изложбата. Той подчерта, че произведенията на Габриел Гарсия Маркес са преведени на 37 езика, включително и български. Рафаел Алварадо поднася поздрави от г-жa Виктория Гонсалес-Ариса, посланик на Колумбия, и от нейно име дарява на Университетската библиотека специално юбилейно издание на най-известното произведение на Гарсия Маркес – „Сто години самота“.