Изобилие навсякъде!!!

Йоргос Карадзаферис

Превод: Елени Бенарди

ЙОРГОС КАРАДЗАФЕРИС е журналист, политик, основател и бивш председател на гръцката политическата партия Народен православен сбор (ΛΑ.Ο.Σ.).

Роден е на 11 август 1947 г. в Атина и произхожда от планинска Аркадия. През 1959 г. завършва успешно образцовото училище Варвакиос. През 1971 г. посещава лекции по телевизия в C.F.C.F. в Монреал, Канада, а през 1983 г. – лекциите по осведомяване в фондация „Конрад Аденауер” в Бон, Германия, като стипендиант. Има диплома по журналистика от London School of Journalism (1994).

През 1962 г. започва да работи като водещ на предавания по националното радио на Гърция и оттогава пише и представя непрекъснато предавания за младежта, жената, спорта и политиката. Бил е редактор на вестниците „Έθνος-Εμπρός”, „Εθνικός Κήρυκας” и „Νέα Πορεία” официален орган на гръцката политическа партия Нова Демокрация) и политически коментатор във вестниците „Ελεύθερος”, „Απογευματινή”, „Ελεύθερος Τύπος”.

Йоргос Карадзаферис учредява Дружеството за осведомяване и връзки с обществеността „Art TV A.E”, основава радио-телевизионната група „RADIO CITY – TELE CITY”, видеовестника „TV Press”, седмичния вестник „А1”, както и Академията за комуникации.

На изборите на 10 октомври 1993 г. е избран за депутат на избирателен район Атина ІІ от партията на Нова Демокрация. От същата партия е преизбран през 1996 г. и 2000 г. През 2000 г. напуска Нова Демокрация и през същата година основава политическата партия Народен православен сбор (ΛΑ.Ο.Σ.).

Има издадени пет книги: „Το Μοντέλο της Δημοκρατίας”, „Γυναίκα Σήμερα”, „Η Λιάνη στηρίζει την Αλλαγή”, „Αγώνες και Αγωνίες της δεκαετίας 1990–2000”, „Βίοι Αγίων”, „Οι Άγιοι της Πίστεως Μας”.

„Изобилие навсякъде!!!“ е фейлетон от книгата му „Γυναίκα Σήμερα” („Жената днес“), издадена през 1999 г. в Атина. В нея са включени фейлетони, които авторът посвещава на съвременната жена от 1980 до 1990 година.

В крайна сметка изглежда, че повечето жени или са строители, или най-малкото инженери. Не може да се обясни по друг начин забелязаното струпване на жени на последното изложение за модерен дом в Запио.

Жените бяха на всеки щанд. Жени, които обясняват, и жени, на които им се обяснява. Мъжете бяха буквално за украса. На жените се гледаше като на потенциални клиенти. Повтарям, на жената се обръщаше внимание като на клиент, а не на мъжа, който по принцип я придружаваше.

Случи се на мой приятел, строителен инженер, който посети изложението от професионален интерес, придружен от жена си. Всички се обръщаха към госпожата. Това госпожо, онова госпожо, другото, госпожо, е произведено така, за да обслужва вас и т.н. Разбира се, приятелят ми видя много, но чу малко. Всеки път, когато имаше съмнение за някой субпродукт от изложението, се принуждаваше да прибягва към жена си. Жена, как работеше онова казанче, чийто бутон…, и т.н., и т.н. Такава вече е реалността, в която живеем. Реалността на изобилието, която предлага всичко, дори и при казанчетата.

Науката, въпреки че основно се обслужва от мъже, всекидневно открива нови идеи за жената. Всичко вече в дома се прави с машини. Един бутон и някой друг готви. Един бутон и някой друг поема миенето на чиниите. Вместо мозайка и миене на под – килими, на които се кланяш. Вместо варосани тоалетни – италиански плочки и фаянс, където изпитваш неудобство да ядеш, а още повече… да вземаш душ.

Такава е реалността на изобилието. Преди 30 години всичко това беше много далечна мечта за майките на днешните госпожи. Тогава всичко се правеше на ръка. И от време на време се появяваше и по една дупка на тавана, която, когато валеше, правеше дъжда по-осезаем. Но за 30 години всичко се промени, дори и хората.

А вие, моя госпожо, не се ли променихте?